Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

U021N: 2 скици на 2 модела на ракетния флюгелрад.

Намеците за възможни космически полети на Шриверовата хеликоптерна чиния, задвижвана от ракетни двигатели, изглеждат съвсем невероятни наистина: хеликоптер, издиган във въздуха с помощта на вертолетен вентилатор, да може да излети в орбита около Земята, където няма никаква атмосфера. Противоречието все пак има своето много просто обяснение. При излитане и полет в ниските плътни слоеве на атмосферата, в следствие на голямото ротационно аеродинамично съпротивление, изпитвано от вентилаторния диск с диаметър от 15 м, не би могло да се получат обороти, значително по-високи от нужните за излитане около 1600 оборота в минута. Поради по-ниските обороти на жироскопиране, аеродинамичната хеликоптерна подемна сила на чинията ще бъде по-голяма от нейната антигравитационна подемна сила, и Флюгелрада ще има поведение повече на обикновен хеликоптер, отколкото на чиния. Като такъв той не би могъл да извърши не само орбитален полет, но даже и полет над 10–15 км височина.

Колкото повече се увеличава височината на полета, и колкото по-рядък става въздухът, толкова ще пада аеродинамичното ротационно съпротивление на въртенето на вентилаторния диск, и ще се покачват неговите обороти. При падането на атмосферното налягане с височината и самите ракетни двигатели ще работят по-ефективно. Паралелно с това покачване на оборотите антигравитационната компонента на подемната сила също ще става все по-голяма. Предполагам, че на височина над 20–30 км тя постепенно ще стане единствената подемна сила. Голямото вентилаторно колело, вместо да създава и аеродинамична подемна сила, ще създава само антигравитационна подемна сила чрез жироскопирането на своята тежка маса. За да се намали до минимум ротационното аеродинамично съпротивление, лопатите на вентилаторния диск могат да се поставят на нулев ъгъл на атака и тогава ще работят единствено като жироскопиращи тежки маси. По моя преценка, изкачването от 0 до 20 км височина би траяло 25–30 сек.

От там нататък задачата става по-лесна, защото Флюгелрада не би имал вече нито тегло, нито инерчна маса и би се ускорявал значително по-лесно. Антигравитационната подемна сила ще нараства все повече с повишаването на оборотите с издигането над 50 км в още по-разредената атмосфера, така че нищо не би попречило на този допреди малко хеликоптер, а сега летяща чиния, да излети в Космоса. От 20 до 50 км изкачването би траяло 10–15 сек, а от там до 100 км и орбита — други 5–10 сек. От там нататък само звездите биха били границата и за този доста странен хеликоптер (Терз, V. и VI.94).

Един скептик на идеята за орбиталните възможности на ракетните летящи дискове възкликна по повод на горните ориентировъчни данни: „Всички постановки се правят, сякаш апаратите имат неограничен запас от енергия (гориво). Това е некоректно!“ Разбира се, че такива бързи ускорения, изкачвания на височина и набиране на необходимата скорост за влизане в орбита са некоректни, ако това се правеше с класическата ракетна тяга, при която нито гравитационната, нито инерчната маса изчезват и трябва да се преодоляват с тягата на двигателите и на огромно количество изразходвано гориво (и окислителят е включен вътре). За ракетата Аполо/Сатурн-V се прахосват почти 20 тона гориво за всеки тон изведен в орбита: или 2700 тона гориво на старта изстрелват 150 тона кораб в орбита.

При антигравитационните ракетни чинии обаче това съотношение е намалено 20 до 40 пъти: при тях по мое предположение един тон се извежда в орбита изгаряйки от половин до един тон гориво. Това е възможно, понеже и гравитационната, и инерчната маса изчезват след влизането в режим на антигравитационния двигател. От гледна точка на физичното уравнение, описващо излитането в орбита, няма разлика дали апаратите ще имат неограничен запас от енергия и нормална маса, или ще имат маса равна на нула и ще изразходват значително по-малко енергия. За физиката на процеса това са взаимозаменяеми величини.

Най-важното потвърждение на смелата хипотеза за орбиталните възможности на Шриверовия ракетен вертолет дойде от една статия в списание Шпигел — най-престижното немско списание и официалния говорител на правителството и на тайните общества, управляващи Германия зад кулисите. Шпигел е немския еквивалент на американското списание Тайм. За тези списания е известно, че за разлика от жълтата преса, те първо проверяват фактите и след това публикуват своите материали, а не обратното (Шпигел, III.50).