Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Моето първоначално предположение се потвърди отново, след като внимателно разгледах и формата на гондолите на двигателите. Те бяха много остри в единия край и тъпи в другия. Такива гондоли са типични за ракетни извънбордни двигатели, тъй като те изискват само един отвор отзад — за топлото за изгорелите газове. Отпред нямат отвор и са заострени, за да се намалява ротационното аеродинамично съпротивление. От това, че гондолите и на четирите двигателя бяха заострени от една и съща страна следваше, че те се въртяха около чинията в една и съща посока.

Понеже турбореактивният двигател би изискал два отвора на гондолата си — един за всмукване на въздуха отпред, и един за изхвърляне на отработените газове отзад, веднага става ясно, че това са ракетни, а не реактивни двигатели. Предполагам, че е възможно обаче преди построяването на ракетния вариант на тази космична чиния, тя да е построена и изпробвана първо като турбореактивна концепция за полет само в атмосферата. Малко е вероятно немците да прескочат целия клас на реактивни извънбордни чинии, и да построят направо ракетните им варианти. Само една пилотска грешка, довела до излитането на реактивния модел в суборбитален полет би подсказала на немците, че ако монтират на него по-мощните ракетни двигатели, той свободно би могъл да излети и в орбита около Земята. Ракетните двигатели могат да се монтират в същите гондоли, както и турбореактивните двигатели, а резервоарите за горивото трябва да се разделят на две части, за да има място и за горивото, и за окислителя (виж глава 4.3.).

Носейки в резервоарите на борда окислителя за ракетните двигатели, и без да е повече необходим атмосферния кислород за дишането на турбореактивните двигатели, този ракетен пумпал лесно може да излети в орбита около Земята и дори извън гравитационното поле на планетата. Той ще продължава да лети там във вакуума на Космическото пространство на пълната тяга на ракетните двигатели. Даже нещо повече — бих казал, че космическите полети вероятно са най-важните в списъка на целите, които конструкторите на тази набързо скалъпена извънбордна ракетна чиния възнамеряват да покорят.

Подемната сила се генерира изцяло от антигравитационни ефекти. Главният ефект идва от жироскопирането около централната вертикална ос на симетрия на чинията на най-външната периферна пръстеновидна част на корпуса, заедно с масивните двигатели и резервоари за гориво в нея. Допълнителна подемна сила се генерира от ентропийно-жироскопния антигравитационен ефект на изгарянето на ракетното гориво в горивните камери на четирите ракетни двигателя (Терз, V.94).

За проектантите действително не е проблем да изберат „по мярка“ ракетен двигател за своята чиния от 130-те модела различни ракетни двигатели в немския арсенал. Поради факта обаче, че двигателите са набързо монтирани извънбордно върху периферията на въртящия се корпус, смятам, че това е един скоростно построен евтин експериментален модел. Затова ми се струва, че проектантите не създават нови двигатели специално за него, а вероятно избират някой добре изпитан до тогава двигател. Например на ракетата Васерфал. Това е умалената с една трета ракета Фау-2, модифицирана като стратосферна ракета „земя-въздух“ с таван от 20–25 км. Притежавам няколко много хубави нейни снимки на стартова позиция и в полет. Според правилните съображения на г-н Бориславов (1996), за същата цел двигателите на Фау-2 биха били вероятно огромни и доста лакоми за гориво, а двигателят на ракетния самолет Ме-263 на Месершмит би бил слаб и пожароопасен.

С описания преди малко космически скафандър, използван през 1944 г., немците спокойно са в състояние да изпробват тази чиния в орбита. Дори без тя да има херметична пилотска кабина с въздух под нормално атмосферно налягане — просто пилотът трябва да облече този уникален костюм преди старта.

NLO3: 4-моторен блиц в космически полет.

След изпробването на предишния и на може би още няколко модела на летящи дискове с извънбордни ракетни двигатели, за които предполагам, немците събират достатъчно данни, за да разберат, че обемистите гондоли на монтираните извън корпуса двигатели изпитват голямо ротационно аеродинамично съпротивление в ниските плътни слоеве на атмосферата. Това намалява оборотите на въртене на целия корпус, а от там и жироскопната антигравитационна подемна сила. Не на последно място това значи и по-малък бомбен товар.