Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Естествено нямаше никаква разлика между моите усещания за ускоряемостта на неработещия, тежащ 2–3 кг двигател, когато го клатех с ръка и ускорявах в двете различни посоки. Накъдето и да го ускорявах, масата му изглеждаше една и съща. След това проф. ДеПалма включи електромотора на големи обороти. Помоли ме да повторя същия експеримент отново — този път с въртящия се двигател. Какво беше моето изумление, когато почувствах разликата между двете направления — работещият двигател беше „олекнал“ осезаемо като инерчна маса в аксиалното направление, и се ускоряваше по-лесно по тази ос.

Този елементарен експеримент разбира се е повтарян със същите резултати години наред в лабораторията на проф. ДеПалма при най-строги условия — с два огромни 100 килограмови жироскопа, въртящи се в две инерциални 400 килограмови рамки-клетки, изработени от голяма аерокосмична фирма по неговата спецификация, и струващи около 100 хиляди долара едната (ДеПалма, 86).

От наистина неочакван източник получих поредния шести индикатор за изчезването на инерчната маса. Това беше от руската космическа програма. Заслужилият военен летец-изпитател и носител на твърде много ордени и отличия о.з. полковник Марина Попович ми разказа през 1991 г., по време на нейното посещение на една уфологична конференция в САЩ, за невероятните експерименти по антигравитация, правени в московските лаборатории на неин добър познат. „Влизаш и гледаш как скучаещите момчета си правят вътре в стаята въздушни ралита между шкафовете с една радиоуправляема летяща кутия!“ — ми разказваше тя (Терз и Попович, XII. 91).

Същите момчета изобретяват подобна черна кутия, която се слага преди старта под седалките на космонавтите. След като тя се включи, космонавтите изпитват само 10% от нормалните ускорения по време на излитането на ракетата. Останалите 90% безследно изчезвали някъде. Когато се излита по-бързо, се пести много гориво, но без тази кутия космонавтите биха загубили съзнание от големите ускорения при бързия старт на „икономичната“ ракета.

За мен това значеше, че въпреки изричните разпореждания на тайните общества антигравитацията да не се използва за „ширпотребни“ цели, точно както и американците излъгаха малко и скрито употребиха антигравитационни двигатели в кацналия на Луната лунен модул на корабите Аполо, за да вземат малко медийна преднина пред руснаците (Терз, IX.92), точно по същия начин руснаците разрешиха използването на тази забранена технология в тяхната цивилна космична програма. Магическата черна кутия под седалките на руските космонавти не е нищо по-различно от портативен антигравитационен генератор, след чието включване изчезва не само 90% от гравитационната маса на космонавтите, седящи върху него, но и най-важното — изчезва и 90% от тяхната инерчна маса. Затова именно те не чувстват ускоренията на старта (Терз, V. 94).

За да завършим с един голям фойерверк този малък параграф за изчезването на инерчната маса около работещи жироскопиращи антигравитационни двигатели, и за да дадем още един пример за това уникално физическо явление, аз бих разказал с няколко думи за най-невероятната тайна космична програма, изпълнена в края на XIX век от Колумбийската секция на Илюминатите в САЩ, заедно разбира се с техните „събратя“ от Англия, и най-вече вероятно с техните извънземни наставници и вдъхновители (Терз и Билек, IX. 92; Терз и Никълз, X. 94). Не трябва да забравяме, че още от ден първи на своето основаване през 1776 година от Адам Вайсхаупт, Илюминатите са замислени като „петата колона“ и като тайните агенти на извънземните интереси на Империята на космозлото, която представляват до голяма степен на Земята, финансирани задкулисно от международния банкерски картел (Вайсхаупт, 1786).

Една малка част от тази тайна космична програма е описана като „научна фантастика“ в книгите на Жюл Верн (1898) и Хърбърт Уелс за изстрелването на космическия кораб-снаряд от гигантското вкопано в земята оръдие, наречено Колумбиада, и построено във Флорида в края на миналия век. На кого ли са го кръстили наистина това оръдие? Нали и корабът-майка на мисията Аполо-11, с който американците кацнаха на Луната през 1969 г., също се казваше „Колумбия“. Странни съвпадения!

В новия художествен филм по романа на Жюл Верн (1988) „От Земята до Луната“ тайните общества вече съвсем подробно показват вътрешността на кораба-снаряд, разкривайки неговата голяма жироскопираща центрофуга. Тримата астронавти влизат в нея преди старта и се развъртат до високи обороти. Така тяхната инерчна маса изчезва и те могат да преживеят чудовищното ускорение при изстрелването на кораба-снаряд от гигантското оръдие, без да усетят и най-малкото сътресение. Прости приближени изчисления показват, че става дума за преживяване на ускорение от 5–10.000 g. Това най-голямо в световната история оръдие е вкопано в земята, издълбано в твърди скални пластове като вертикална бетонна шахта (Терз и Стърлинг, VI. 93; Терз и Барутчиева (каква случайност, нали!), IV. 1996).