Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Но ярганците не желаят да разкрият в книгата какъв именно е типа на двигателя, използван в по-малките чинии, от страх да не би те да бъдат построени от военните на Земята и използвани за бойни действия. След като в тази книга ярганците най-свободно и подробно описват своите големи синхротронни чинии, значи технологията им в тази област е толкова по-напреднала от нашата, че не съществува опасността тези космични чинии да бъдат прекопирани от нас на Земята. Докато за по-малките околопланетни чинии явно тази опасност съществува.

Според мен, единственият двигател, който отговаря на тези две условия, е турбореактивния жироскопиращ антигравитационен двигател. Защо мисля така? По принцип никой антигравитационен двигател не се нуждае от атмосферата на планетата, за да създава своята тяга. Това може да стане и в пълния вакуум на космичното пространство. Многократно споменахме вече, че антигравитационните двигатели не използват аеродинамични ефекти за създаването на тягата и поради това не са зависими от планетната атмосфера. Те използват единствено ефектите на взаимодействията на етерните циклони, които са зависими, но от друга атмосфера — от т.н. „етерна атмосфера“ на Земята. Това е всъщност нейния гигантски етерен циклон, който се простира чак зад орбитата на Луната (Оаспи, 1882; Терз, V. 94).

За разлика от другите антигравитационни двигатели, единствено турбореактивният антигравитационен двигател се нуждае от атмосферата. Но не за да се „отблъсква“ от нея, а просто да я засмуква и използва за окислител на горящото в камерите му гориво. Щом чинията излети от атмосферата, турбореактивният й двигател изгасва. С това изчезва и антигравитационната му тяга. Няма как дискът да се обърне обратно, за да може да се върне в атмосферата на планетата.

Не само класическите турбореактивни чинии са в състояние да напуснат „безвъзвратно“ пределите на земната атмосфера. Предполагам, че даже и антигравитационната орбитална совалка-бомбардировач на проф. Липиш, работеща с въглищен прах, е в състояние лесно да излети в орбита. Дори и без да използва своя антигравитационен асист — само с помощта на своя правопоточен двигател. По аналогия на вироглавата Черна птица SR-71. С допълнителната антигравитационна подемна сила на жироскопиращия резервоар за горивото, нулираща не само гравитационната, но и инерчната маса на бомбардировача совалка, той не би имал никакви проблеми да излети в орбита.

И така в заключение бих казал, че най-важната причина, виновна за това безотговорно поведение на турбореактивните и на правопоточните летящи чинии, е загубата на тяхната инерчна маса вследствие на работата на антигравитационния им двигател. Това става не само при тях, но също и при всеки друг работещ антигравитационен двигател. След като една турбореактивна чиния може да излети лесно в орбита, то тогава една ракетна чиния с още по-мощните си двигатели и с възможността им да работят и в открития Космос, би могла още по-лесно и от нея да излети в орбита (Терз, V. 94).

За немците магическият ключ към царството на космическите летящи чинии се оказва не извънземният химически елемент с пореден номер 115 р (Лазар, 93; Таф, 95); не това астрономично скъпо гориво, а един много по-прост и автоматично действащ физически ефект, съпътстващ жироскопната антигравитация. Този невероятен ефект, отворил за немците вратите към орбиталните, около-лунните и по-далечните полети с летящи чинии, е ефектът на пълното изчезване на инерчната маса на гравитолета, след като заработи неговия антигравитационен двигател (Трз, V. 94).

Това означава много по-малко енергия, нужна за извеждането на една чиния в орбита, и много по-малко енергия да отиде и се върне обратно от Луната. Този ефект работи безпогрешно не само при летящи чинии, използващи елемента 115 р, но даже и при невероятните чинии совалки на проф. Липиш, работещи с каменни въглища.

Как би могло просто да се обясни изчезването на тази инерчна маса? В глава 4.2. дадох моите съображения в подкрепа на това изчезване, произтичащи от фундаменталния принцип на еквивалентността между инерчната и гравитационната маса в механиката, открит и опитно установен от унгарския физик д-р Л. Етвеш. От този принцип произтича, че при намаляването или изчезването на гравитационната маса при включването и преминаването на определени критични обороти от антигравитационния двигател (и влизането му „в режим“), ще намалее и ще изчезне напълно и инерчната маса на летящия диск (Терз, V. 94). От това наше теоретично предположение ще следва, че антигравитационните апарати ще се ускоряват значително по-бързо и лесно, отколкото нормалните летателни машини без антигравитация; и ще правят много остри маневри с голяма скорост.