Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Пред вас има бъдеще!… — каза главният прокурор, хвърляйки инквизиторски поглед към покрусения злодей.

Жак Колен махна с пълно безразличие.

— Люсиен остави завещание, с което ви дарява триста хиляди франка.

— Горкият! Горкото момче! Горкото момче! — провикна се Жак Колен. — Той беше прекалено честен! Аз бях въплъщение на всички лоши чувства, а той бе доброто, благородното, красивото, възвишеното! Такава красива душевност не се променя! От мен той взе само парите ми, господине!

Това пълно, цялостно разкриване на човека, когото прокурорът не можеше да съживи, бе направено така ярко чрез страшните думи на каторжника, че човекът Гранвил мина на страната на престъпника. Оставаше обаче главният прокурор.

— Щом нищо вече не ви интересува, какво искахте да ми кажете? — запита господин дьо Гранвил.

— Не е ли достатъчно това, че се предадох? Вие бяхте вече по следите ми, но още не ме бяхте хванали. Впрочем много щяхте да се объркате с мене!…

„Какъв противник!“ — помисли главният прокурор.

— Господин главен прокурор, вие се готвите да отсечете главата на един невинен, а аз намерих виновника — продължи сериозно Жак Колен, бършейки сълзите си. — И съм дошъл тук заради това, а не заради вас. Държах да избавя съвестта ви от угризението, защото обичам всички, които са проявили под някаква форма интерес към Люсиен, тъй както ще преследвам с омразата си всички — мъже или жени, — които му попречиха да живее… Какво ме интересува мен някакъв си каторжник? — продължи той след кратко мълчание. — За мен каторжникът е каквото е за вас мравката. Аз съм като италианските разбойници — горди хора! Щом пътникът им донася нещо повече от цената на един изстрел, те го тръшват мъртъв на земята! Само вас съм имал пред вид. Аз изповядах младежа, който не можеше да не ми се довери, той е мой другар по вериги! Теодор е добър човек, помислил, че ще направи услуга на любовницата си, като се нагърби да продаде или заложи крадените предмети; но той е толкова виновен за убийството в Нантер, колкото и вие. Той е корсиканец: да си отмъщават или да се избиват като мухи, е в нравите на тези хора.

В Италия и в Испания човешкият живот не се зачита и това е нещо съвсем просто. Казват, че човек имал душа или нещо такова, някакво наше подобие, което оставало след нашата смърт и живеело вечно. Я вървете да разказвате тези глупости на нашите летописци! Безбожните и философски страни карат онези, които внасят смут в човешкия живот, да го плащат скъпо и те са прави, защото вярват днес само в материята!

Ако Калви ви беше издал жената, от която идват крадените предмети, вие нямаше да хванете истинския виновник, тъй като той ви е в ръцете, а един съучастник, когото Теодор не иска да погуби, защото е жена… Какво искате? Всяко съсловие има разбирания за честта, също и каторжниците и измамниците! Знам кой е убиецът на двете жени и кои са извършили онова смело, странно и невероятно нападение, разказаха ми го с всички подробности. Спрете екзекуцията на Калви и ще узнаете всичко; дайте ми обаче честна дума, че ще го върнете в каторгата със смекчено наказание… Знаете, че в скръбта си няма да взема да ви лъжа. Това, което ви казах, е истина…

— Жак Колен, макар че това означава унижение за правосъдието, което не би могло да прави подобни компромиси, мисля, че във вашия случай ще мога да се освободя от строгите задължения и да се обърна към надлежните лица.

Подарявате ли ми този човешки живот?

— Може би…

— Моля ви да ми дадете честната си дума, господине, тя ми е достатъчна.

Господин дьо Гранвил потръпна от наранена гордост.

— В ръцете си държа честта на три големи семейства, а във вашите е само животът на трима каторжници — продължи Жак Колен, — аз съм по-силен от вас.

— Можем да ви поставим отново в единична килия; какво ще направите тогава? — запита главният прокурор.

— А, значи, играта продължава! — каза Жак Колен. — А аз говорих ясно и просто! Говорех на господин дьо Гранвил; но щом главният прокурор е тук, пак раздавам картите и хвърлям коз; ако ми бяхте дали думата си, щях да ви върна писмата до Люсиен от госпожица Клотилд дьо Гранлийо! — Това бе казано с интонация, хладнокръвие и поглед, които разкриха на господин дьо Гранвил, че има пред себе си противник, с когото и най-малката грешка е опасна.

— Това ли е всичко, което искате от мене? — запита главният прокурор.

— Сега ще ви обясня — отговори Жак Колен. — Честта на семейство Гранлийо ще бъде заплатена със смекчаване на Теодоровото наказание: това значи да дадеш много, да получиш малко. Какво представлява един каторжник, осъден на доживотен затвор?… Ако избяга, толкова лесно можете да се отървете от него! Той е като полица срещу гилотината! Само че, тъй като го бяха натикали с неособено любезни намерения в Рошфор, вие ще ми обещаете, че ще наредите да го откарат в Тулон с препоръка да се отнасят с него добре. Искам още нещо: у мен са писмата на госпожа дьо Серизи и на херцогиня дьо Мофриньоз, но какви писма!… Слушайте, господин графе: в писмата си проститутките излагат хубави чувства с възвишен стил! А знатните дами, които говорят възвишено за хубави чувства през целия ден, показват в писмата си онова, което уличниците вършат на дело. Учените ще открият причината за този кадрил , аз нямам намерение да я търся. Жената е низше същество, тя твърде много се вслушва в страстите си. За мен една жена е красива само когато прилича на мъж!