Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Кажете все пак на принца, че когато сте дошли при мен, всичко е било вече свършено.

— Наистина ли?

— Така мисля.

— В такъв случай, когато сегашният пазител на държавния печат стане канцлер, вие ще го заместите, драги мой…

— Не съм славолюбив… — отговори главният прокурор.

Де Люпо си тръгна, като се смееше.

— Замолете принца да поиска от краля да ме приеме за десет минути към два и половина добави господин дьо Гранвил, изпращайки граф де Люпо.

— А казвате, че не сте славолюбив! — хвърли лукав поглед де Люпо към господин дьо Гранвил. — Хайде, вие имате две деца и сигурно желаете да станете поне пер на Франция…

— Ако писмата са у господин главния прокурор, намесата ми става излишна — забеляза Корантен, останал сам с господин дьо Гранвил, който го гледаше с напълно обяснимо любопитство.

— Човек като вас никога не е излишен в една толкова тънка работа — отговори главният прокурор, виждайки, че Корантен е разбрал или чул всичко.

Корантен кимна с леко, почти покровителствено движение.

— Познавате ли въпросното лице, господине?

— Да, господин графе, това е Жак Колен, шеф на Дружеството на десетте хиляди, съхранител на парите от три каторги, каторжник, който е успял да се укрие цели пет години под расото на абат Карлос Ерера. Как е бил натоварен с мисия от испанския крал до покойния наш крал? Ние всички се губим в догадки за истината в тази история. Чакам отговор от Мадрид, където изпратих две писма и един човек. Този каторжник пази тайната на двама крале…

— Той е извънредно опитен! Пред нас има само два пътя — да го привлечем към нас или да се отървем от него — каза главният прокурор.

— И ние имахме такава мисия и това е голяма чест за мен — добави Корантен. — Принуден съм да мисля много, и то за толкова хора, че измежду тях все ще срещна един умен човек.

Това бе изречено толкова сухо и с толкова вледеняващ тон, че главният прокурор замълча и се залови с подписването на някои бързи дела.

Не можем да си представим учудването на госпожица Жаклин Колен, когато Жак Колен се появи в чакалнята на Съдебната палата. Тя застана неподвижно с ръце на хълбока, защото бе облечена както зеленчукопродавачка. Колко и да бе свикнала с фокусите на племенника си, последният му номер надминаваше всичко.

— Е, ако продължаваш да ме разглеждаш като кабинет по естествена история, ще ни вземат за редки птици, може да ни спрат и ще загубим време — каза Жак Колен, улови под ръка леля си и я отведе вън от чакалнята. Той слезе по стълбата на Търговската галерия, която излиза на улица Барийьори. — Къде е Пакар?

Чака ме при Рижата. Разхожда се на кея Фльор.

— А Прюданс?

В къщи; представих я за моя кръщелница.

— Да вървим при нея…

— Виж да не ни следят…

Рижата, търговка на железария на кея Фльор, бе вдовица на прочут убиец, също член на Десетте хиляди. През 1819 година Жак Колен бе предал честно и почтено двадесет и няколко хиляди франка на тази жена от името на любовника й след екзекутирането му. Само Тромп-ла-Мор познаваше връзките на младото момиче, което тогава бе модистка, с неговия другар.

— Аз съм шефът на мъжа ти — бе казал тогава пансионерът на госпожа Воке на модистката, която бе извикал в Ботаническата градина. — Сигурно ти е говорил за мене, моето момиче. Който ме измами, умира още същата година, но който ми остане верен, никога и за нищо не бива да се страхува от мен. Аз съм от приятелите , които умират, без да кажат нито една опасна дума за хората, на които мислят доброто. Бъди ми вярна като продала се на дявола душа и ще имаш полза от мен. Обещах на твоя нещастен Огюст, който искаше да те направи богата, че ще бъдеш щастлива; отрязаха му главата заради тебе. Не плачи. Изслушай ме: никой на този свят не знае, че си била любовница на каторжник, на убиеца, когото са гилотинирали в събота; аз никога няма да кажа нищо. Ти си на двадесет и две години, хубава си, а сега имаш и двадесет и пет хиляди франка; забрави Огюст, омъжи се и стани, ако можеш, почтена жена. В замяна на този спокоен живот искам от теб да ми служиш, на мен и на хората, които ще ти пращам, но без колебание. Никога няма да искам от теб нещо, което би могло да изложи теб, децата и мъжа ти — ако имаш мъж — или семейството ти. В моята работа често ми е нужно сигурно място, където да мога да разговарям или да се скрия. Необходима ми е дискретна жена, която да отнесе писмо или да се нагърби с някоя поръчка. Ти ще станеш за мен своего рода кутия за писма, вратарска стаичка, моя пратеница — само това и нищо друго. Прекалено руса си, Огюст и аз те наричахме Рижата , запази си това име. Леля ми, търговка в квартала Тампл, с която ще се свържеш, ще бъде единственият човек на света, на когото трябва да се подчиняваш. Казвай й всичко, което ти се случи, тя ще те омъжи и ще ти бъде много полезна.