— По дяволите! При Рижата!
— Коларю — викна Жак Колен, — върнете се в Съдебната палата, но бързо!… Обещах да не се бавя и ето че отсъствувам вече половин час, а това е много! Остани при Рижата и дай запечатаните пакети с писмата на прислужника, който ще дойде да търси госпожа дьо Сент-Естев. Именно дьо ще бъде паролата и той ще трябва да ти каже: „Госпожо, идвам от името на господин главния прокурор по известен на вас въпрос“ Застани на вратата на Рижата и гледай какво става на пазара с цветята, за да не предизвикаш любопитството на Прелар. Щом предадеш писмата, можеш да пуснеш в действие Пакар и Прюданс.
— Отгатнах — каза Жаклин, — ти искаш да заместиш Биби-Люпен. Смъртта на онова момче ти е променила акъла!
И Теодор, комуто вече се готвеха да отрежат косите, за да го гилотинират в четири часа следобед — викна Жак Колен.
— Ама това е идея! Ще свършим живота си като почтени хора, буржоа, в някое хубаво имение под чудното слънце на Турен.
— Какво друго можех да сторя? Люсиен отнесе душата ми и щастието на моя живот; виждам пред себе си само тридесет отегчителни години, а вече нямам сърце за такава работа. Вместо да бъда шеф на каторжниците, ще стана своего рода Фигаро на правосъдието и ще отмъстя за Люсиен. Само ако си сменя кожата с полицейска, ще мога, без да рискувам, да смажа Корантен. Ако ми предстои да лапна един човек, за мен това означава причина да продължавам да живея. Общественото положение, което хората си създават, е само външната страна, единствената действителност е мисълта — добави той и чукна челото си. — Какво още е останало при теб от парите ни?
— Нищо — отговори лелята, ужасена от интонацията и маниерите на племенника си. — За малкия ти дадох всичко. Ла Ромет нямали двадесет хиляди франка от търговията си. Взела съм всичко, което имаше госпожа Нурисон, а това бяха около шестдесет хиляди франка… А, от една година сме в страшно неизгодно положение. Малкият нагъна дяловете на другарите , нашите пари и всичко, което имаше Нурисон.
— И колко прави това?
— Петстотин и шестдесет хиляди франка…
— Ние имаме сто и петдесет хиляди в злато, които ни дължат Пакар и Прюданс. Ще ти кажа откъде ще се вземат още двеста хиляди. Останалото ще дойде от наследството на Естер. Нурисон трябва да бъде възнаградена. От тебе, Теодор, Пакар, Прюданс и Нурисон ще си изградя скоро свещената бойна група, от която се нуждая… Виж какво, наближавам вече…
— Ето трите писма — каза Жаклин, която беше разпорила и последния шев от хастара на роклята си.
— Добре — отговори Жак Колен, вземайки трите скъпоценни писма, три листа гланцова хартия, които още ухаеха. — Теодор е свършил оная работа в Нантер.
— А, значи, той е бил!…
— Мълчи, че времето ми е скъпо; той искал да нахрани едно малко корсиканско птиче на име Жинета… Ще използуваш Нурисон, за да я намериш, аз ще ти дам необходимите сведения с писмо, което ще получиш чрез Голт. Ела на входа на „Консиержри“ след два часа. Въпросът е да вмъкнем това момиченце при една перачка, сестрата на Годе, за да спечели доверието й…
Годе и Рюфар са съучастници на Ла Пурай в кражбата и убийството у семейство Крота. Четиристотин и петдесет хиляди франка стоят непокътнати, а едната трета в мазето на Ла Гонор е частта на Ла Пурай; втората трета, в стаята на Ла Гонор, е частта на Рюфар, третата е скрита у сестрата на Годе.
Ние най-напред ще вземем сто и петдесетте хиляди франка, тоест частта на Ла Пурай, после стоте хиляди на Годе и стоте хиляди на Рюфар. Като оберем Рюфар и Годе, ще излезе, че те са прибрали каквото липсва от другаря им. На Годе ще втълпя, че сме прибрали сто хиляди франка за него, а на Рюфар и Ла Пурай — че Ла Гонор им е спасила тези пари!… Прюданс и Пакар ще отидат на работа при Ла Гонор. Ти и Жинета, която ми се вижда голяма хитруша, ще действувате при сестрата на Годе. Като начало в моята комедия аз ще направя така, че правосъдието да намери четиристотинте хиляди франка от кражбата при Крота заедно с виновните. Давам си вид, че изяснявам убийството в Нантер. Намираме парите и навлизаме в самото сърце на полицията! Досега бяхме дивечът, отсега ставаме ловецът, това е всичко. Дай три франка на кочияша.
Файтонът спря пред Съдебната палата. Смаяната — Жаклин плати. Тромп-ла-Мор изкачи стълбите, за да отиде при главния прокурор.
„Господа англичани, стреляйте по-напред вие!“ 28 28 Прочута фраза, израз на френска учтивост. Тези думи били казани от граф д’Антсрош по време на битката при Фонтьонеа (Белгия) между французи, от една страна, и англичани и холандци, от друга. В резултат войниците от първа болна редица били избити. — Б.пр.
Читать дальше