Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Особено прокурор като вас — забеляза изящно Камюзо.

— Ще бъдем двама — отвърна учтиво главният прокурор.

И отново се замисли.

— Би трябвало във всички приемни на затворите да стои по един надзирател, и то с добра заплата, някой пенсионер от най-опитните и най-предани полицейски агенти — каза господин дьо Гранвил след дълго мълчание. — Биби-Люпен би трябвало да свърши там живота си. Така бихме имали око и ухо в място, изискващо по-зорко наблюдение от сегашното. Господин Голт не можа да ни каже нищо положително.

— Той е много зает — каза Камюзо. — Между единичните килии и нас се получава празно пространство, а не би трябвало да е така. За да се стигне от „Консиержри“ до нашите кабинети, се минава по коридори, през дворове, по стълбички. Стражата не може непрекъснато да внимава, а задържаният мисли само за себе си. Казаха ми, че някаква дама се появила пред Жак Колен, когато го извели от килията, за да го доведат при мен на разпит. Стигнала чак до стражницата, горе на малката стълба при „Сурисиер“. Писарите ми го съобщиха и аз смъмрах стражите.

— О, цялата Съдебна палата трябва да се преустрои — каза господин дьо Гранвил, — но това ще струва между двадесет и тридесет милиона!… А я поискайте тридесет милиона от Камарата за нуждите на правосъдието!

Отвън се чуха стъпки на много хора и звън на оръжие. Навярно водеха Жак Колен.

Главният прокурор доби важно изражение, зад което прикри човешкото в себе си. Камюзо направи същото.

Разсилният отвори вратата и Жак Колен се появи спокоен и невъзмутим.

— Искали сте да говорите с мен — каза прокурорът, — слушам ви.

— Господин графе, аз съм Жак Колен, предавам се!

Камюзо изтръпна, главният прокурор запази спокойствие.

— Навярно мислите, че имам основание да действувам така — продължи Жак Колен, обгръщайки двамата съдебни служители с подигравателен поглед. — Навярно ви затруднявам невероятно много, защото, ако си остана испански свещеник, можете да ме изпратите по етапен ред до Байон на границата, а там испанските щикове ще ви отърват от мене!

Двамата магистрати стояха безмълвни и безстрастни.

— Господин графе — продължи каторжникът, — причините, които ме карат да действувам така, са още по-сериозни от горните, макар че те дяволски ме засягат; мога обаче да ги кажа само на вас… Ако се страхувате…

— Да се страхувам ли? От кого? И за какво? — запита граф дьо Гранвил.

Държането, изражението на лицето, движението, погледът и цялата му външност превръщаха в този миг главния прокурор в жив образ на съдебния служител, длъжен да даде най-величав пример на гражданска доблест. В това мигновение той застана на равнището на старите магистрати от предишния парламент, от времето на гражданските войни, когато председателите на съда са попадали лице с лице със смъртта и са оставали неподвижни като мраморните статуи, издигнати в тяхна чест.

— Да останете сам с един избягал каторжник.

— Оставете ни сами, господин Камюзо — каза живо главният прокурор.

Щях да ви предложа да ми вържат краката и ръцете — продължи студено Жак Колен, обгръщайки двамата магистрати със страхотен поглед.

Той помълча и продължи изтежко:

— Господин графе, досега само ви уважавах, от този миг ви се възхищавам…

— Значи, се мислите за опасен? — запита прокурорът с най-презрително изражение.

— Да се мисля за опасен ли? — каза каторжникът. — В какъв смисъл? Аз съм опасен и го знам.

Жак Колен дръпна един стол и седна с непринудеността на човек, който знае, че е на равнището на противника си в конференция, където разговорът се води между равни сили.

В този момент господин Камюзо, който вече бе на прага и се канеше да затвори вратата, се върна, отиде до господин дьо Гранвил и му предаде два листа, сгънати на две.

— Я вижте — каза следователят на главния прокурор, като му показа единия лист.

— Извикайте господин Голт — нареди граф дьо Гранвил, щом прочете името на камериерката на госпожа дьо Мофриньоз, която той познаваше.

Директорът на „Консиержри“ влезе.

— Опишете ми жената, която е идвала да види арестувания — каза на ухото му главния прокурор.

— Ниска, пълна, набита — отговори той.

— Жената, за която е издаден пропускът, е висока и тънка — каза господин дьо Гранвил. — А възрастта й?

— Шестдесетгодишна.

— За мен ли става дума, господа? — каза Жак Колен. После добави добродушно: — Хайде! Недейте търси. Това лице беше леля ми — истинска леля, — стара жена. По-добре да ви спестя затрудненията. Леля ми ще намерите само ако аз пожелая това… Но ако тъпчем все така на едно място, никога няма да напреднем.