Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Главният прокурор хвърли на Камюзо лукав поглед, който като че ли казваше: „Този човек не е толкова глупав, колкото го мислех вчера, само че е още млад и не умее да държи юздите на Темида.“

— Но — продължаваше Камюзо, — за да успеем, трябва да изменим всички мерки, които взехме вчера, затова дойдох да искам от вас съвет и да получа нарежданията ви…

Главният прокурор взе ножа за разрязване на книги и почука лекичко с него по ръба на масата с движение, присъщо на всички потънали в размисъл хора.

— Три големи семейства в опасност! — възкликна той. — Не бива да допуснем нито една неуместна постъпка!… Вие сте прав, да последваме преди всичко правилото на Фуше: „Да арестуваме!“ Жак Колен трябва веднага да бъде върнат в единичната килия.

— По този начин признаваме, че е каторжник! А това значи да се хвърли петно на паметта на Люсиен…

— Каква отвратителна история! — каза Гранвил. — Във всичко се крие опасност.

В този миг директорът на „Консиержри“ влезе, без да чука; а кабинетът на главния прокурор е така добре охраняван, че само близките на прокуратурата могат да чукат на вратата.

— Господин графе — каза господин Голт, — арестуваният на име Карлос Ерера желае да говори с вас.

— Разговарял ли е с някого? — запита главният прокурор.

— Със затворниците, защото е на двора от около седем часа и половина. Видял се е и с осъдения на смърт, който, изглежда, също е разговарял с него.

Спомняйки си една дума на господин Камюзо, осенила го като лъч светлина, господин дьо Гранвил съзря ползата, която можеха да имат от признаването на дружбата на Жак Колен с Теодор Калви, за да получат писмата.

Щастлив, че намира причина за отлагане на смъртната присъда, главният прокурор кимна на господин Голт да отиде при него.

— Възнамерявам — каза му той — да отложа екзекуцията за утре; но това отлагане да не се разбере в „Консиержри“. Никому нито дума. Да излезе така, че уж палачът отишъл да следи за подготовката на екзекуцията. Изпратете ми под много добра охрана испанския свещеник, искат го от испанското посолство. Стражата да преведе Карлос Ерера по вашата стълба, за да не може да се срещне с никого. Предупредете хората си да го държат от двете страни и да не го пускат до вратата на кабинета ми. Сигурен ли сте, господин Голт, че този опасен чужденец е разговарял само със затворниците?

— А! Точно когато излизаше от килията на осъдения на смърт, една дама пожела да го види…

Тук двамата съдебни сановници размениха по един поглед, но какъв поглед!

— Каква дама? — запита Камюзо.

— От неговата енория… някаква маркиза — отговори господин Голт.

— От зло по-зло! — извика господин дьо Гранвил, като гледаше господин Камюзо.

— Жандармите и надзирателите ги заболя главата от нея — продължи господин Голт объркан.

— Във вашата служба няма незначителни неща — каза строго главният прокурор. — „Консиержри“ не току-така е обградена със стени. Как е влязла тази жена?

— С редовен пропуск, господине — отговори директорът. — Тази отлично облечена дама, която бе придружена от лакей с ливрея и от друг прислужник и бе с великолепен екипаж, дойде да види изповедника си, преди да отиде на погребението на онзи нещастен младеж, чието тяло наредихте да вдигнат…

— Донесете ми пропуска от Префектурата — каза господин дьо Гранвил.

— Издаден е по препоръката на негово превъзходителство граф дьо Серизи.

— Как изглеждаше тази жена? — запита главният прокурор.

— Стори ми се жена от доброто общество.

— Видяхте ли лицето й?

— Носеше черен воал.

— Какво си казаха?

— Ами набожна жена беше, с молитвеник… какво би могла да каже?… Поиска от абата да я благослови, коленичи…

— Дълго ли разговаряха? — запита следователят.

— По-малко от пет минути; но никой от нас нищо не разбра от приказките им, като че ли говореха на испански.

— Разкажете ми всичко, господине — каза главният прокурор. — Повтарям. И най-малката подробност е за нас от огромен интерес. Това да ви служи за урок!

— Тя плачеше, господине.

— Плачеше ли наистина?

— Не можахме да видим, защото криеше лицето си в кърпичката. Остави триста златни франка за затворниците.

— Не е тя! — извика Камюзо.

— А Биби-Люпен — продължи господин Голт — се провикна: „Това е крадла.“

— Той разбира от тия работи — каза господин дьо Гранвил. — Издайте заповед — обърна се той към Камюзо — и запечатайте бързо всичко в дома й, навсякъде! Но как е получила препоръка от господин дьо Серизи?… Донесете ми разрешителното от Префектурата… Вървете, господин Голт! Веднага ми изпратете този абат. Докато го държим туй, опасността не може да стане по-голяма. А с един двучасов разговор може да се извърви много път в душата на човека.