Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Той е избягал каторжник — забеляза боязливо господин Камюзо.

— В ръцете на опозицията и на пресата той ще се превърне в агнец божи! — възкликна господин дьо Гранвил. — А опозицията ще бъде в благоприятно положение и ще го изкара невинен, защото той е корсиканец, фанатизиран в разбиранията на своята страна, и убийствата му са резултат на така наречената vendetta 26 26 Отмъщение (ит.). — Б.пр. !… На този остров, като убиеш врага си, смяташ се и те смятат за най-почтен човек.

Ах, когато са на мястото си, прокурорите са много нещастни хора! Слушайте! Те би трябвало да живеят отделно от обществото, както някога са живели първосвещениците. Хората ще ги виждат само когато излизат от килиите си в определени часове, важни и почтени старци, раздаващи правосъдие като първожреците в древността, които, са обединявали съдебната и жреческа власт! Щяха да ни виждат само седнали на служебното място… А днес ни виждат как страдаме или се забавляваме като всички други!… Виждат ни в салоните, в къщи, ние сме граждани с човешки страсти и вместо да вдъхваме страх, предизвикваме смях…

Този изблик, прекъсван от паузи и възклицания и придружен от красноречиви жестове, трудно изразими на книга, накара Камюзо да потръпне.

— И аз, господин главен прокурор, започнах от вчера да изучавам мъките на нашата професия — каза Камюзо. — Едва не умрях, като чух за смъртта на младия човек, нещастникът не разбра пристрастието ми към него и сам се уплете…

— Е! Не трябваше да го разпитвате! — извика господин дьо Гранвил. — Колко лесно е да направиш услуга, като се въздържиш от нещо!…

— А законът! — отвърна Камюзо. — Той бе арестуван от два дни!…

— Нещастието е станало — продължи главният прокурор. — Аз поправих, доколкото можах, разбира се, непоправимото. Колата и хората ми са на разположение на погребалното шествие на този нещастен, но слабохарактерен поет. Серизи постъпи като мен и нещо повече, прие задължението спрямо нещастника да стане изпълнител на завещанието му. В замяна на това обещание той получи от жена си един поглед, в който блесна лъч от здрав разум. Освен това граф Октав ще присъствува лично на погребението.

— Добре, господин графе — каза Камюзо, — да довършим тогава започнатото. Остава ни един много опасен обвиняем. Това е, както много добре знаете, Жак Колен. Истината за този негодник ще блесне и…

— Загубени сме! — извика господин дьо Гранвил.

— Точно сега той е при вашия осъден на смърт, който някога в каторгата му е бил приятел като Люсиен… негов любимец! Биби-Люпен се преоблече като стражар, за да присъствува на срещата…

— Отде накъде се намесва и съдебната полиция? — запита главният прокурор. — Тя трябва да действува само по мое нареждане!…

— Цялата „Консиержри“ ще узнае, че сме задържали Жак Колен… Добре! Дойдох да ви кажа, че този голям и смел престъпник сигурно притежава най-излагащите писма от кореспонденцията на госпожа дьо Серизи, херцогиня дьо Мофриньоз и госпожица Клотилд дьо Гранлийо.

— Сигурен ли сте в това?… — запита господин дьо Гранвил с израз на болезнена изненада.

— Сам преценете, господин графе, имам ли основание да се опасявам от подобна беда. Когато отворих връзката с писма, взети в дома на нещастния младеж, Жак Колен хвърли към тях проницателен поглед и усмивка на задоволство, в чието значение един съдия-следовател не може да се измами. Един толкова голям престъпник като Жак Колен ще гледа да не изпусне подобно оръжие. Какво ще кажете, ако тези документи попаднат в ръцете на защитник, когото този мошеник ще избере измежду враговете на правителството и на аристокрацията? Жена ми, към която херцогиня дьо Мофриньоз е била много добра, отиде да я предупреди и навярно сега са у Гранлийо, където са отишли да се посъветват…

— Срещу този човек не бива да се води дело! — извика главният прокурор, стана и закръстосва с големи крачки кабинета си. — Навярно е сложил писмата на сигурно място…

— Зная къде — каза Камюзо.

С тези си единствени думи следователят зачеркна всякакви предубеждения на главния прокурор против него.

— Да чуем!… — каза господин дьо Гранвил, като сядаше.

— Като идвах от къщи към Съдебната палата, размислих много дълбоко по това отчайващо дело. Жак Колен има леля, истинска, не измислена, за която политическата полиция е изпратила сведения в Префектурата. Той е възпитаникът и богът на тази жена, сестра на баща му, която се нарича Жаклин Колен. Тази нахалница има магазинче за дамски принадлежности и благодарение на връзките, които си е създала в тази търговия, е успяла да проникне в много семейни тайни. Жак Колен може да е поверил съхраняването на спасителните за него писма само на нея; да я арестуваме…