Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Дори да оставим това, че се е вдигнала още в зори да спасява всички нас, аз ви моля заради мене да не забравяте милата госпожа Камюзо. Преди всичко тя ми е правила услуги, които се запомнят завинаги; освен това ни е извънредно предана — и тя, и мъжът й. Обещах да й помогна за службата на съпруга й и ви моля от любов към мене да го вземете под ваша закрила.

— Няма нужда от тази препоръка — отговори херцогът на госпожа Камюзо. — Родът Гранлийо никога не забравя направените услуги. След известно време верноподаниците на краля ще имат възможност да се отличат и да докажат предаността си; вашият съпруг също ще бъде поставен на изпитание…

Госпожа Камюзо си тръгна горда, щастлива и надута до пукване. Тя си отиде в къщи ликуваща, възхитена от себе си; подиграваше се с враждебните чувства на главния прокурор и си казваше: „Защо ли не разкараме господин дьо Гранвил!“

Време бе за тази буржоазка да си тръгне. Херцог дьо Шолийо, един от приближените на краля, я срещна на външните стълби.

— Анри — извика херцог дьо Гранлийо, като чу, че лакеят съобщава за пристигането на приятеля му, — моля ти се, тичай в двореца и говори с краля, ето за какво става дума… — И той отведе херцога до прозореца, където вече бе говорил с лекомислената и изящна Диан.

От време на време херцог дьо Шолийо поглеждаше крадешком към тази лудетина, която отговаряше на скритите му погледи, макар че разговаряше с набожната херцогиня и слушаше упреците й.

— Скъпо дете — каза най-сетне херцог дьо Гранлийо, като свърши разговора насаме, — бъдете по-разумна! Слушайте! — добави той, като улови ръцете на Диан. — Научете се да пазите благоприличие, не се излагайте, не пишете никога писма! Писмата, скъпа моя, са станали причина за толкова лични нещастия, колкото и за обществени беди… Онова, което би могло да се прости на момиче като Клотилд, влюбено за първи път, е неизвинително за…

— … стар гренадир, който е влизал в бой! — каза херцогинята и направи муцунка на херцога. Тази мимика, както и шегата предизвикаха усмивки по отчаяните лица на двамата херцози и дори на набожната херцогиня. — Вече четири години не съм писала любовни писъмца!… Спасени ли сме? — запита Диан, като криеше зад детинщините дълбокото си безпокойство.

— Не още — отговори херцог дьо Шолийо, — защото не знаете колко трудно е да се извърши произвол. За един конституционен крал това е нещо като изневярата за омъжената жена. То е изневяра за него.

— Негова слабост! — каза херцог дьо Гранлийо.

— Забранен плод! — допълни засмяно Диан. — О, как бих искала да съм правителство; защото нямам вече от тия плодове, всичко съм изяла.

— О! Скъпа! Скъпа! — каза набожната херцогиня. — Много далеч отивате.

Чувайки трясъка на кола, спряла бързо пред външното стълбище, двамата херцози се поклониха пред дамите и отидоха в кабинета на херцог дьо Гранлийо, където бе въведен жителят на улица Оноре-Шьовалие, не друг, а самият началник на контраполицията на двореца, на политическата полиция — неизвестният и всесилен Корантен.

— Заповядайте, заповядайте, господин дьо Сен-Дьони — покани го херцог дьо Гранлийо.

Изненадан, че херцогът си спомня толкова добре за него, Корантен се поклони дълбоко пред двамата велможи и мина пред тях.

— Става дума пак за същото лице или за нещо във връзка с него, драги господине — каза херцог дьо Гранлийо.

— Но нали той е мъртъв — каза Корантен.

— Остава другарят му — забеляза херцог дьо Шолийо, — опасен другар.

— Каторжникът Жак Колен! — добави Корантен.

— Говори, Фердинан — каза херцог дьо Шолийо на бившия посланик.

— Този нещастник е опасен — започна херцог дьо Гранлийо, — защото с цел за изнудване се е добрал до писмата, писани от госпожи дьо Серизи и дьо Мофриньоз до неговото изчадие Люсиен Шардрн. Изглежда, че у младия човек е било система да изтръгва от жените страстни писма в отговор на неговите: казват, че и госпожица дьо Гранлийо също му била писала, опасяваме се от това, по нищо сигурно не знаем, тя е на път…

— Младежът не беше способен на такива колекции… — отговори Корантен. — Това е предпазна мярка, взета от абат Карлос Ерера!

Корантен се облегна в креслото, в което седеше, и се замисли. „Пари — казваше си той. — Този човек има повече пари от нас. Естер Гобсек му стана примамка да спечели два милиона в блатото от златни монети, наречено «Нюсенжан».“

— Господа, наредете да ми се дадат пълномощия от съответните лица и аз ще ви отърва от този човек!…