Този въпрос така го развесели, че щеше да се задуши от смях.
— Ама че балами живеели в твоето село! — каза той. — Е, добре, драги, „мишок“ е малчуган, другояче казано, дете като теб и като мен, не много тежко, но ловко. Ти може би не знаеш също така как много търговци затварят дюкяните си, докато се хранят в кухните си?
Макар никак да не разбирах каква връзка можеше да има между тези две работи, отговорих, че наистина не знам как търговците затварят дюкяните си.
— С една малка ниска преграда — продължи Бибош, показвайки ми бутилката вино, която беше преполовил. — Тази преграда е скачена с пружина, която е свързана пък със звънец. Ако някой влезе, трябва да бутне преградата. Тогава звънецът звъни и търговецът, който си стои спокойно в стаичката зад дюкяна или в кухнята си, идва да види кой е. Отгатваш ли сега за какво служи „мишокът“?
— Съвсем не. Освен ако не е натоварен да замества звънеца.
Бибош отново изпадна в пристъп от смях, който този път едва не го задуши. Когато престана да кашля, той здравата ме плесна по главата.
— Ако ще ми ги разправяш все такива, предупреди ме, защото ще ме умориш. Вместо да замества звънеца, „мишокът“ е натоварен да му попречи да звъни. За тази цел го прехвърлят над преградата, той пристъпва безшумно, пропълзявайки до чекмеджето и вдигайки касата, подава я на този, който чака отвън. Той го хваща за ръцете, помага му да мине отново над преградата и готово: търговецът е ошушкан, без да разбере. Как ти се струва?
Бях поразен.
— Но това е кражба!
— Е, и!
— Но тогава ти си крадец?
— Е, добре, а ти, ти си глупак!
Стоях, без да отговоря. Мислех си за това, което видях снощи, и си казвах, че Бибош имаше пълно право да ме нарича глупак. Обаче трябваше да се реша:
— Слушай! — казах му аз. — Ако си разчитал на мен за това, лъгал си се.
Този път той не избухна в смях, а изпадна в бесен гняв: аз съм го бил измамил, ако ме оставел да си тръгна, щял съм да го издам и така нататък, и така нататък.
— Но, не! — извика Бибош. — Ти няма да ме издадеш, а за да не ме издадеш, няма да излезеш оттук.
— Ще изляза!
Преди да успея да кажа нещо друго, той се нахвърли върху мен. Но ако Бибош беше по-гъвкав и по-ловък, аз бях по-силен. Борбата не продължи дълго. След първоначалната изненада, благодарение на която той успя да ме събори, аз взех надмощие и го натиснах под себе си.
— Ще ме оставиш ли да замина?
— Ще ме издадеш ли?
— Не!
— Закълни се!
— Заклевам се.
Станах.
— Разбира се, ти си глупак — каза той с яд, — истински глупак. Ще видиш дали можеш да живееш с твоята честност. Ако не ме беше срещнал снощи, днес щеше да бъдеш мъртъв, а ако си още жив, то е само защото яде крадена шунка и пи крадено вино. Ако краката ти не са замръзнали, то е защото ти дадох крадени обувки. Ако не умреш от студ, когато излезеш оттук, то ще бъде, защото ще имаш на гърба си крадени дрехи.
Тези хубави и така топли дрехи! Бях забравил за тях, а толкова добре ме топлеха те.
— Може ли да ми дадеш свещта? — попитах Бибош.
— Защо?
— За да отида да си взема старите дрехи.
— Не те упреквам за това, аз ти ги давам.
— Да, но аз не искам да ги задържа.
Той ме последва, вдигайки рамене, в галерията, където бях прекарал нощта.
Свалих дрехите, които ми беше дал, и взех отново моите влажни дрипи. Не беше приятно усещане, уверявам ви. Когато поисках да си сложа старите обувки, забелязах, че едната беше изцяло разпрана.
Бибош ме гледаше и мълчеше. Поисках да се обърна, защото ме досрамя от нищетата ми.
— Че си глупак — каза той меко, — глупак си. Но това, което правиш там, виждаш ли, то ме развълнува — и той се потупа по гърдите. — Трябва да е много хубаво да се почувстваш честен, нали?
— Защо не опиташ и ти?
— Много е късно.
— Ако те хванат и осъдят, какво ще каже майка ти?
— Майка ми? О, ако имах майка! Хайде да не говорим за това!
И понеже щях да го прекъсна, развика се:
— Проповеди ли искаш да ми държиш? Остави ме на спокойствие! Само че не искам да си отидеш така. Щом не желаеш тези дрехи, защото са крадени, ще приемеш ли онези, които носех, когато работех във Фалезия. Тях съм си спечелил сам. Вземи ги, ако имаш сърце!
Отговорих, че приемам.
— Добре — продължи той тогава, очевидно доволен. — Да излезем заедно и ще ти ги дам.
Навлязохме отново в Париж и той ме заведе в една къща, разположена близо до бариерата. Накара ме да се кача в някаква стая и извади от един долап риза и панталони, които много добре си спомнях да съм виждал на него във Фалезия. Даде ми също чифт обувки, които, без да бъдат нови, бяха още запазени.
Читать дальше