Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

— И сега белите се отнасят също така жестоко с индианците — намеси се Наташа. — Те с терор ги принуждават да им работят като роби. Ако каучуковата треска продължи още, част от континента ще бъде напълно обезлюдена!

— Ужасяващи неща разказваш! — прошепна Сали.

— Тук човешкият живот няма голяма стойност! — потвърди Збишек.

— Вярно е, че испанците и португалците са постъпили жестоко с индианците в Южна Америка, а и сега в това отношение тук цари ужасно беззаконие — каза Никсън.

— Стига с тия разговори! — обади се капитан Новицки. — Сега да помислим за екипировката на експедицията, щом трябва да направим покупките в Манауш.

— Трябва да се ограничим с най-необходимите предмети. За тази експедиция няма да е лесно да намерим носачи — каза Томек.

— Напълно вярно! — подкрепи го Новицки. — Даже не сме сигурни дали поне няколко индианци от племето субео ще поискат да тръгнат с нас.

— Ще ви помогна да наемете няколко сигурни хора — предложи Никсън. — Смятате, че с нищо няма да ви бъда полезен в експедицията. Няма що, вече не съм много млад! Може би сте прави, но ще дойда с вас поне до лагера край Путумайо. Индианците субео обичаха Смуга. Ако Хабоку се реши да тръгне с експедицията, и другите техни хора ще дойдат!

Дългата лодка бързо напредваше нагоре по Рио Путумайо. Индианските гребци ритмично потапяха лопатообразните весла във вълните на реката, а колкото повече се приближаваше вечерта, толкова по-живо се движеха техните бронзови ръце. Щом имаха възможност да стигнат в домовете си, преди да е паднала нощта, индианците субео се отказваха дори от кратките почивки през деня и се хранеха в лодката, без да спират да гребат.

Томек Вилмовски възхитен наблюдаваше индианците, които от зори почти без минута отдих гребяха срещу течението на реката. Тази сутрин Томек, Новицки и Никсън се сбогуваха с приятелите си на „Санта Мария“ и слязоха на един малък пристан на брега на Рио Путумайо, докъдето любезният капитан Слим ги докара със своя кораб. „Санта Мария“ веднага зави обратно към Амазонка и отплува към Икитос в Перу, където останалите участници в спасителната експедиция щяха да дочакат пристигането на Томек и Новицки.

Томек с нетърпение очакваше срещата с Уилсън и Хабоку, които бяха придружавали Смуга по време на експедицията до Укаяли. Мислеше с какви аргументи би могъл да си послужи, за да склони индианеца да дойде с експедицията. Същевременно надаваше ухо към тихия разговор на приятеля си с Никсън във връзка с лагерите на каучукосъбирачите.

Слънцето все повече клонеше на запад. Горещината поотслабна и крайбрежната зеленина започна да си възвръща сочните багри. По оплетените с лиани дървета се съживяваха разкошните цветове, в тръстиките, храстите и по поляните се виждаха птици, бързащи да се нахранят, преди да се е спуснала нощта. Грачейки шумно, над реката прелитаха зелени папагали. Към водопоите крадешком се примъкваха диви зверове, щурците свиреха, цикадите подхващаха монотонната си песен. В ниските крайбрежни гъсталаци от мимози и акации се стрелкаха мънички колибри 85 85 Колибрите — прекрасни и прочути птици, обитават изключително двете части на Америка от Лабрадор и Аляска чак до Магелановия проток, като живеят главно в ниската храстовидна растителност в низините и планините. Почти всяка област си има своя форма колибри. Познатите 319 вида и 357 подвида се различават по строежа и дължината на човката и опашката. Дължината на тялото на колибрите се колебае от 6,3 до 21,6 см, а теглото от 1.7 грама нагоре. , които при летежа си жужеха като диви пчели.

Лодката се движеше близо до левия бряг на Путумайо и Томек забеляза множество изключително пъргави и подвижни колибри; техният полет можеше да се наблюдава само на фона на светлото небе, когато се намираха на открито място. Размахвайки бързо и звънливо крила, колибрите прехвръкваха от цвят на цвят, след това за миг увисваха във въздуха над чашката и смучеха нектар от нея или ловяха дребни насекоми. Когато се задържаха край цвета, движението на крилете им ставаше толкова бързо, че можеше да се сравни само с пърхането на крилата на мухите или други насекоми. За да задържат тялото си в необходимото положение, те си помагаха с движение на опашката. Оригиналните тънки човки на тези птици бяха приспособени към формата на цветната чашка, с нектара на която се хранеха. Едни имаха дълги и прави човки, други закривени, а трети съвсем къси. Колибрите спираха над цветната чашка само за един кратък миг и издаваха характерен, нежен писклив звук, след което с бързината на стрела отлитаха другаде.