Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

— Гледай, братле! Нашите са още будни! В къщата свети!

— Очаквах такова нещо. Досетили са се защо излизаме.

Те влязоха крадешком на верандата, а след това в хола. Учудване, дори тревога ги обзе, когато през отворената врата на вестибюлчето видяха не само всички свои, но и Никсън.

— Слава богу! Най-после се върнахте! — извика Наташа и се втурна към тях. — Да не би Алвареш?…

Млъкна насред думата, защото в същия миг погледна към капитан Новицки, видът на когото красноречиво свидетелствуваше, че е имало страхотна борба.

— Какво е станало тук? Защо господин Никсън е дошъл през нощта? — попита Новицки обезпокоен.

— Всичко ли е наред, момчета? — обади се Сали.

— Наред е, скъпа — успокои я Томек. — Кажи по-добре какво става тук.

— Досетихме се, че искате да се разправите с Алвареш. Понеже се забавихте много, помислихме, че може би ще ни е необходима помощта на господин Никсън — обясни Сали. — И затова Збишек го помоли да дойде.

— Господа, защо не казахте, че смятате да притиснете до стената Алвареш? Щях да взема неколцина от моите хора и да дойдем с вас — намеси се Никсън. — Виждам, че е имало борба. Вие не сте ли ранен? Да извикаме ли доктор?

— За такава дреболия? — възмути се Новицки.

— Веднага ще се заема с нашия капитан, само че съм много любопитна какво направихте с Алвареш? — извика Сали.

— Страшен бой изяде! Ако в предпоследната минута не си беше припомнил за писмото, което получил от Варгас, сега нямаше да е жив — отвърна Томек.

— Нима тоя разбойник най-после си получи заслуженото?! — възкликна Никсън. — Освен Смуга никой досега не се е осмелявал да му излезе насреща!

— Можете да бъдете сигурен, че Алвареш няма скоро да ви се изпречи на пътя. Половин час след битката още се олюляваше на краката си — добави Томек. — Това беше борба на живот и смърт!

— Какво пише Варгас в писмото си? Положително в него е имало нещо за господин Смуга, щом е спасило Алвареш? — намеси се Збишек.

— Моля ви, господин Томек, разкажете ни всичко отначало! Вероятно ще научим нещо много важно — предложи Никсън.

Томек описа развоя на събитията. Когато свърши, първа се обади Наташа:

— Значи, има искрица надежда, че господин Смуга е още жив!

— Варгас от години живее сред индианци и навярно добре познава техните обичаи — каза Никсън. — Сред пирите той се ползва с голям авторитет. След като той смята, че Смуга може да е бил пленен, кой знае? Дори ако шансът е едно на сто, не бива да го пренебрегваме! Експедицията може да трае дълго. Откриването на следите в Гран Пахонал няма да е лесна работа. Разполагате ли, господа, с неограничено време?

— Няма да си отидем оттук, докато не намерим нашия приятел или гроба му. А и тогава първо ще разкопая гроба, за да видя дали той лежи в него — решително заяви капитан Новицки.

— Експедицията ще погълне много пари. Компанията „Никсън — Рио Путумайо“ ще покрие всички разноски. Утре ще ви открия сметка в банката в Икитос — добави Никсън. — Ако смятате, че мога да ви бъда полезен, аз съм готов лично да взема участие в тази експедиция.

— Не е за вас да се скитате из степта! — отвърна Новицки. — По-полезни ще ни бъдат няколко верни индианци.

— И аз съм на същото мнение — каза Томек. — Освен това Збишек и Наташа искат непременно да дойдат с нас.

— Щом е така, вие, господин Збишек, ще бъдете представител на нашата компания в тази експедиция. Сумите ще изпращам на ваше име. Съгласен ли сте?

— Много благодаря! Вие направихте толкова много за мен и жена ми! — отговори Збишек.

— Няма какво да говорим — възрази Никсън. — Аз съм длъжник на Смуга. Ще направя всичко, само и само да му помогна.

— Благодарим ви от името на господин Смуга — каза Томек. — Финансовата помощ има голямо значение за нас. Ние не сме заможни.

— Моля да не се притеснявате за разходите. В кантората ще уредим всички формалности.

— Томи, спомняш ли си какво казваше господин Фоусит? — обади се Сали.

— Да нямаш пред вид рудниците на Мурибека? — попита Томек. — О, сетих се!

— Какво пак измисли това синигерче? — полюбопитствува капитан Новицки.

— Припомни ми за един човек, който също споменаваше, че някои индиански племена в Южна Америка смятат за чест да притежават бели пленници — обясни Томек.

— Разкажи ни за това, Томек! — помоли Збишек.

— То е много интересно, а може би и важно при нашето положение — прибави Наташа.

— Моля ви, говорете! — настоя и Никсън. — Кой е този господин Фоусит? Струва ми се, че съм чувал това име!