Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

Щом разбра, че ония двамата са офейкали в Гран Пахонал, той изпрати обратно хората си, а сам с метиса Матеу тръгна да ги гони. Дадох му дори трима от моите пири за носачи. С него тръгна и един камп, който подслушал ония двамата мои глупаци, когато се уговаряли да бягат.

Един дявол знае какво е станало в Гран Пахонал. Досега не се е върнал нито Смуга, нито някой от моите хора. Потънаха като камък във вода. Или са ги избили дивите кампи, които мразят белите, или пък са ги взели в плен. Някои диваци обичат да държат в плен бял човек и смятат, че това е чест за племето им.

Не бих искал някакви чужди хора да се мотаят наоколо и да търсят изчезналите. Казвам: имам си достатъчно собствени грижи! Така че стой по-далеч от моите хора, ако не искаш да ти дойда на гости в Манауш. Варгас“

— Защо не показа веднага това писмо? — извика капитан Новицки, щом Слим престана да чете.

— Чак сега си спомних. Получих го преди няколко месеца — отвърна Алвареш. — Сега имате доказателство, че нямам нищо общо с изчезването на вашия приятел.

— Както излиза от писмото, още има възможност господин Смуга да е жив — обади се Томек.

— Да, братле, това е добра новина — съгласи се Новицки. — Вземи това писмо, може да ни дотрябва.

— Какво ще правим сега с Алвареш? — попита капитан Слим.

— Исках да отмъстя за Смуга, но пред самия бой Томек пак си почна неговото и тогава се почувствувах някак глупаво, Фактически ние го доведохме тук като говедо в кланица! Моето старче във Варшава, винаги казва: „Никого не съди, и тебе няма да съдят.“ След като знаем вече, че Алвареш не е подлагал крак на Смуга, да върви по дяволите! Махай се оттук! Но помни, ако пак, закачиш Никсън, втори път няма да ти простя!

Зарадван, Томек скочи от сцената и силно прегърна приятеля си.

— Добре, добре, твоето стана — недоволно измърмори Новицки. — Но по-добре да си тръгва вече, че току-виж, съм размислил! Братле, помогни му да си облече палтото, че както виждам, нещо е поотпаднал.

— Нищо чудно, кой ли би могъл да ви излезе насреща!

— Така ли мислиш? Е, отначало и той добре отбиваше! Но знаеш ли какво? Казвай ми вече на име! Вярно е, че съм по-стар от теб, но съм ерген, пък ти си женен. Кой знае дали скоро няма да станеш баща! Това изравнява разликата във възрастта!

Томек и Новицки си подадоха ръце, а след това измъкнаха Алвареш на сцената, защото коленете му още се огъваха. На стълбите пред операта те се сбогуваха със Слим, който забърза към кораба. Преди да си тръгне Алвареш, Новицки го хвана за ревера на сакото и каза:

— Заради тебе направихме някои поразии в операта. Вземи да оправиш повредите. Ще кажа на Никсън да провери и да ми съобщи!

— Добре, сеньор, ще уредя това — кротко отговори Алвареш.

— Е, хайде, весели празници, в други ден е Бъдни вечер! Най-добре вземи да се маскиращ като Дядо Коледа, защото с тия синини по кратуната ще плашиш порядъчните хора!

По подпухналото и накълцано лице на Алвареш се мярна бледа усмивка. Той изглеждаше ужасно, едва се държеше на крака. Окървавената му риза висеше на парцали. Въпреки това гледаше победителя по-скоро с възхищение.

— Добре ме наредихте, още ми е замаяна главата! — каза той малко по-бодро. — Тоя младият ме свали на кораба с някаква хватка, която аз не зная, но ти, сеньор, наистина си по-силен. Можеше да ме убиеш! Кажи, защо не извади ножа, докато се борехме?

— Ножът е оръжие на подлеците, а аз обичам да се бия честно!

— Не съм много добър стрелец, затова се и страхувах от вашия Смуга. Цяло щастие, че в последния момент си спомних за това писмо! Е, да тръгвам вече, скоро ще съмне! Довиждане.

Алвареш бързо изчезна в тъмната улица.

— Отърва кожата… — промърмори Новицки. — Дано само не се опита пак да ни се изпречи на пътя!

— Сдобихме се с доказателство, че той няма непосредствена вина за изчезването на господин Смуга — каза Томек. — За другите си злодеяния някога ще си получи заслуженото наказание, бъди сигурен в това! Ние не можем да постъпваме като него!

— Не зная дали щях да се удържа, ако не беше писмото от Варгас — отвърна Новицки. — Право да си кажа, мислех, че със Смуга е вече свършено. Затова, когато чух, че може да е пленен от индианци, от радост бях готов да прегърна дори тоя мръсник Алвареш.

— Прав си, писмото наистина ми вдъхна кураж. Хайде да се прибираме, че ей сега ще съмне. Трябва да си сложиш компрес на лявото око. Почти се е затворило от отока.

— Най помага суров бифтек!

— Може да се намери в хладилника на Натка.