Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

— Възможно е, защото полковник Фоусит е изследовател на Южна Америка — потвърди Томек. — Като председател на боливийско-бразилската гранична комисия през 1906 година и по-късно, през 1909 година, той е направил много ценни проучвания в Източна Боливия. Сега вероятно отново се намира на този континент.

Преди няколко месеца го срещнах в Лондон в Кралското географско дружество. Изнесе реферат за една индианска цивилизация, която съществувала в Южна Америка още преди покоряването й от инките. Има много легенди, които разказват за изчезнали градове, рудници и за някакво странно индианско племе, което избягвало досега с белите хора. Фоусит събрал тези легенди, проучил ги и накрая стигнал до убеждението, че непроучените досега области на южноамериканските джунгли крият още много тайни. Фоусит вярва в съществуването на прастари градове и рудниците на Мурибека, за които говори надълго и нашироко. Освен това каза, че замисля да организира голяма проучвателна експедиция 83 83 Тогава Томек още не е могъл да знае, че Пърси Харисън Фоусит, английски военен и заслужил пътешественик-изследовател, ще осъществи намерението си през 1925 г. Тогава именно Фоусит, придружен от сина си Джек и неговия приятел Рали Римъл, предприел експедиция до Мато Гросо, за да разкрие окончателно тайната за прастарите изчезнали градове. От тази експедиция не се върнал нито Фоусит, нито неговите спътници. Около изчезването им се вдигнал голям шум. Започнали търсения. Експедицията на командора Дайонт през 1928 г. не успяла да открие нищо. През 1930 г. журналистът Алберт де Винтон започнал издирвания, но също изчезнал безследно. Експедицията на Вирджинио Песноне съобщила от река Кулуене, че Фоусит по всяка вероятност е пленен във вътрешността на Мато Гросо от индианците арувуду. По-късно Патерик Юлиът събрал подобни сведения и с брат си Гордън потеглили да търсят изчезналите. Не успели обаче да проникнат през територията на индианците от племето бока прета, които не ги пуснали в района, където очаквали да открият Фоусит. Другите експедиции също не дали резултат. До ден-днешен изчезването на Фоусит си остава забулено с тайна. Той може би е успял да се добере до легендарния град, чиито жители се оградили със стена от диви племена? Може би живее сред тях? Това би било твърде фантастично разрешение на загадката. .

— Какви са тия рудници на Мурибекат? — попита Збишек.

— Така де, разкажи ни за тях — добави Новицки.

— Само десетина-петнадесет години след откриването на Америка от Колумб един от португалските конквистадори се оженил за индианка от племето тупинамба и дълги години живял сред туземците. От този брак му се родил син, Мелчиор Диаш Морейра, наричан от индианците Мурибека. Този Мурибека открил много рудници за сребро, злато и скъпоценни камъни. Синът на Мурибека, Робейро Диаш, знаел тайната на баща си за съкровищата, които будели завист у другите бели. Робейро се съгласил да издаде на португалския крал мястото, където се намирали сребърните рудници, и да ги предостави за експлоатация, но в замяна поискал да му дадат титлата маркиз дас Минас. Организирали експедиция, по време на която Робейро Диаш се убедил, че португалският крал няма намерение да изпълни условията на споразумението. Тогава Диаш отказал да покаже пътя към рудниците и накрая умрял, без да открие на някого тайната. По-късно много смелчаци организирали експедиции, но нито една от тях не успяла да открие следи от старите рудници. Повечето експедиции, дори и многочислени, завинаги изчезнали в джунглата, а от индианците не можело да се изкопчи нито дума за съкровищата на Мурибека.

Фоусит смяташе, че във вътрешността на континента е могло да се запази някакво племе с древна цивилизация. Може то да се е укрило навътре в джунглите, за да се спаси от агресивните инки, и да се е оградило от останалия свят с бариера от диви племена. Това би обяснило защо толкова търсачи на прастарите градове са изчезнали безвестно. Тогава той каза и това, за което ми припомни Сали — че някои диви племена имали обичай да държат в плен бели роби, защото това им придавало тежест и важност в очите на другите племена. Понякога такъв пленник бивал избиран дори за вожд на племето, което независимо от това следяло всяка негова крачка.

— Следователно имаме още едно потвърждение, че предположенията на Варгас не са лишени от основание — каза Никсън.

— Няма нито минута за губене! — извика капитан Новицки. — Ако Смуга е жив, може би е в адски тежко положение!