Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

— Готово, но го нападни отзад — посъветва го Новицки. — Аз и Томек ще се погрижим за Алвареш.

— Да вървим, късно става!

В „Тезоуру“ веселбата беше още в разгара си. През пролуките между завесите на прозорците проникваше мътна светлина. Оркестърът свиреше, чуваше се глъчка, смях и песни.

Тримата заговорници спряха на противоположната страна на тясната улица. Срещу ресторанта се издигаха две обширни сгради, заемани от някакви кантори. В тоя късен час там нямаше никого. Между тези сгради имаше проход към задната им страна. Заговорниците се скриха в този проход и зачакаха. От време на време развеселени посетители излизаха на групички от ресторанта, обаче Алвареш не беше между тях.

— Мина вече час, а тоя мерзавец още се забавлява — измърмори Новицки.

— Това е негова кръчма, изглежда, често остава там, докато я затворят — отговори Слим.

— Ако излезе с по-голяма компания, планът ни ще пропадне — разтревожи се Томек.

Мина още някое време. Изведнъж едното крило на летящата врата се отвори и от „Тезоуру“ излезе някаква жена. След нея изтича мъж. Хвана я за ръката и наведен към нея, нещо тихо й заговори.

— Той е! — прошепна Томек.

— Алвареш… — потвърди Новицки.

— Отиват си заедно, какво ще правим? — попита капитан Слим.

— Почакай малко тук, може оня индианец да излезе, а после запрашвай след нас към операта — поръча му Новицки. — Ние с Томек тръгваме след Алвареш.

— Той май че още няма намерение да се прибира, изтича след нея без шапка. Нещо спорят… — забеляза Томек.

— Тръгвай, не се туткай! — подкани го Новицки.

Промъкваха се покрай стените на къщите от другата страна на улицата. Алвареш и жената свиха в първата пряка. Новицки се огледа. Слим вече тичаше след тях.

— Индианеца го няма, Слим ни настига! Сто умрели кита, кой дявол я изпрати тая жена. Какво ще правим с нея? — шепнеше Новицки.

— Бързо на отсрещната страна! — тихо извика Томек.

Спряха до стената. Томек предпазливо протегна глава и надникна в напречната улица. Веднага обаче се дръпна и каза:

— Жената влезе в една къща. Алвареш я чака на улицата.

— Да вървим, води ме, като че ли съм пиян — прошепна Новицки.

Отделиха се от стената. Томек хвана приятеля си под мишница. Вървяха с олюляваща се походка. Пред първата къща след ъгъла стоеше Алвареш. Двамата „пияни“ мъже не му се видяха подозрителни. При смътната светлина на отдалечените един от друг фенери той не можа веднага да ги познае. Замислен, само погледна към приближаващите се и отстъпи на края на тесния тротоар.

В това време Новицки и Томек вече бяха само на няколко крачки от Алвареш. Освен тях на уличката нямаше никого. Само страничният прозорец на къщата светеше. Когато се изравниха с Алвареш, Новицки политна към него. Преди да се ориентира в положението, Алвареш получи силен юмручен удар под брадата. Томек ловко прихвана падащия. Новицки метна през рамо Алвареш, който беше загубил съзнание; затичаха се надолу по улицата. След малко към тях се присъедини Слим.

Спряха в една тъмна задънена уличка. Томек и Слим хванаха под мишници Алвареш, който вече идваше на себе си.

— Какво стана с момичето? — късо попита Слим.

— Алвареш го чакаше пред къщата — бързешком обясни Томек.

— Докато тичах след вас, не забелязах никого. Е, дотук всичко мина гладко.

Алвареш изхърка и това прекрати техния приглушен разговор. След минута той отвори кръвясалите си очи. По лицето му се изписа изумление.

— Карамба! — изруга на испански. — Какво още искате от мене?!

— След малко ще разбереш, а сега мълчи, ако ти е мил животът — предупреди го Новицки.

— Пуснете ме веднага, или всички ви ще предам на полицията!

— Няма да успееш! — отвърна Новицки. В ръката му проблесна револвер. — Хайде де, викай за помощ!

— Това е нападение! — извика Алвареш. Опита се да освободи ръцете си.

Новицки опря дулото на колта о гърдите му и с показалеца си вдигна ударника 82 82 Колт — револвер с барабан за шест патрона, патентован през 1835 г. от американския инженер и конструктор Самюел Колт (роден 1814 г. и умрял в 1862 г.). .

— Още една дума, и ще ти тегля куршума — заплаши го той. — Тръгвай с нас! Ако се зададе някой, ще се преструваш, че си вързал кънките. Води ни, Слим, ние ще се оправим с него!

Сградата на операта не беше много далеч. Томек и Новицки държаха Алвареш от двете страни. Той вървеше послушно, защото усещаше в хълбока си дулото на колта. Беше много късно и само на два пъти срещнаха минувачи, които, виждайки групичката олюляващи се мъже, бързаха да преминат на другата страна на улицата.