Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

След това в Бразилия пристигнал прочутият английски ловец Джон Фарис. Той успял да пренесе разсад от каучуконосни дървета, скрит под кожата на два грамадни крокодила. Грижливо съхраняван на кораба, разсадът благополучно издържал пътуването но море, но в оранжерията на градината в Кю всичките растения увехнали. Тогава английският консул в Бразилия влязъл във връзка с Уикхем, апелирал към неговите патриотични чувства и го склонил да организира необикновената кражба.

Уикхем умело се заловил за трудното и рисковано начинание. Отначало изпращал известно време от Бразилия кошници, пълни с различни орхидеи за градината в Кю. Бразилските митничари педантично преглеждали кошниците, но не намирали в тях нищо друго освен орхидеите. И когато един ден в пристанището на Пара влязъл английски кораб, който уж пътувал от Манауш за Европа, митничарите не обърнали особено внимание на кошниците, в които Уикхем носел орхидеи. По този начин той пренесъл контрабандно в Англия седемдесет хиляди семена, от които под неговите грижи в градината на Кю покълнали две хиляди и осемстотин.

След това с много перипетии разсадът бил откаран на Цейлон — в ботаническата градина в Коломбо, а след известно време част от него била пренесена на Малайския полуостров. Сега там има големи плантации 81 81 През 1914 г. производството на каучук на Цейлон и Малайския полуостров превиши добива на каучук от диворастящите дървета, а сега плантациите дават около 98% от общата продукция на естествен каучук. , които скоро ще станат сериозен конкурент на бразилския каучук.

— Дано акула да погълне тоя Уикхем! Изиграл е много мръсен номер на бразилците — обади се капитан Новицки. — Смяташ ли, че Никсън също е бил замесен в тая работа?

— Кражбата на семената станала през 1875 година, значи, преди тридесет и пет години — отговори Томек. — Никсън изглежда на около петдесет.

— Господин Никсън сега е на петдесет и четири години — уточни Збишек.

— Значи, по времето, когато Уикхем пренасял контрабандно семената, той бил само две години по-млад от Томек — каза Новицки. — Както излиза, той е могъл да помага на Уикхем.

— Но струва ми се, че това няма нищо общо с изчезването на господин Смуга — намеси се Сали.

— Ако беше така, Никсън щеше да ни каже — отговори Новицки. — Само Алвареш е могъл да направи мръсотия на Смуга.

— Още повече, че е имал интерес да му се случи нещо лошо — прибави Збишек. — Нали бях, когато господин Смуга заплаши Алвареш, че един от тях ще загине, ако разследването потвърди подозренията му.

— Алвареш може да се е опасявал, че под заплахите на Смуга Матеу ще каже истината — забеляза Наташа.

— Естествено, а после сигурно са му донесли, че Смуга е тръгнал за Укаяли при Варгас — каза Томек.

— Ако Смуга се бе върнал с доказателства за вината му, Алвареш е щял да загине като две и две четири. И тоя негодник добре е знаел това. Но стига празни приказки! Ние с Томек имаме да уреждаме една неотложна работа. Вече е късно, лягайте да спите.

Наташа погледна към Сали, но тя незабелязано й даде знак да мълчи. Сали се приближи до Томек, за да го целуне „за лека нощ“. Когато той се наведе към нея, тя му прошепна:

— Томи, много те моля, бъдете разумни…

— Не се безпокой… — шепнешком отвърна Томек и сърдечно прегърна жена си.

Сали излезе в хола. Там я чакаха Наташа и Збишек.

— Още не е толкова късно, ела при нас да си поговорим — предложи Наташа.

— Добре, и без това сега не бих могла да заспя.

Щом влязоха в стаята, Наташа развълнувано извика:

— Какво смятат да правят?!

Сали замислена мълчеше. Чак след някое време погледна към загрижените си приятели и каза:

— Рядко можеш да видиш добродушния капитан Новицки толкова вбесен.

— Какво искат да правят? — повтори Наташа, като поглеждаше ту мъжа си, ту Сали.

— Няма какво да гадаем! В случай на нужда ще кажем, че цяла нощ са работили и не са излизали от къщи — обади се Збишек, а по-тихо добави: — Съжалявам само, че не ме взеха със себе си…

— И аз! Всички еднакво обичаме господин Смуга… — каза Сали.

— Първо Джон Никсън, толкова млад, жизнерадостен, а после благородният господин Смуга… Нищо не съм променила в неговата стая, още се надявам, че може все пак да се върне… — прошепна Наташа и тихо заплака.

Капитан Новицки сложи куфара върху креслото, след това го отвори и се обърна към приятеля си:

— Взех от кораби тъмните ни костюми и куртките, нощите тук са хладни. Преобличай се!