Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

— Аз също предложих да участвувам в експедицията, но господата смятат, че повече ще им преча, отколкото да им помагам — вметна Никсън.

— Експедицията ще бъде изложена на много опасности. Гран Пахонал се населява от дивите кампи. Няма да се размине без сражения, а тогава животът на участниците в експедицията ще зависи от силата на пушечния огън — импулсивно каза Уилсън.

— Аз съм на друго мнение, господине — възрази Томек. — Дори най-модерната карабина няма да защити никого от отровната стрела, изстреляла из засада.

— Томек е прав, в тази експедиция ще трябва да се действува с хитрост, а не със сила — подкрепи го капитан Новицки. — Смуга трябва да е попаднат в клопка, той не би загубил в открит бой.

— Малката група по-лесно ще се промъкне между войнствените племена — добави Томек. — В джунглата индианците ще ни нападат от прикритие. Такава е военната им тактика. Ние трябва да постъпваме като тях, ако искаме да ги надхитрим.

— Господата искаха да наемат опитния Хабоку и още няколко други индианци — обади се Никсън.

— Хабоку не е в лагера — отговори Уилсън. — Преди две седмици замина за своето селце край река Ваупес.

— Дявол да го вземе, това е лоша новина — загрижи се Никсън. — Този храбър човек щеше да бъде полезен за експедицията.

— Опасявам се също, че без него ще бъде трудно да завербуваме други. Той има голямо влияние сред своите — каза Уилсън.

— Хабоку няма ли да се върне вече в лагера? — попита Томек.

— Имаше намерение да се ожени, отиде да си търси жена — обясни Уилсън. — Не можем да разчитаме, че ще се върне скоро.

— Сто бъчви гранясало рибено масло! — изруга Новицки. — Трябва да вземем няколко надеждни и смели носачи.

— А къде са другите индианци, които са придружавали Смуга? — попита Томек.

— Освен Хабоку имаше още четирима, но те също тръгнаха с Хабоку към река Ваупес — обясни Уилсън.

— Жалко, много бих искал да ги имам при себе си — каза Томек.

— Те са приятели на Хабоку. Отидоха с него, защото той възнамерява да се ожени за девойка от друг родов съюз. В такива случаи младоженецът трябва уж да открадне девойката, а нейните братя от рода привидно да я бранят. Това трябва да символизира факта, че никой не иска доброволно да напусне своя род — каза Уилсън.

— И четиримата приятели ще помагат на Хабоку в това открадване „на уж“? — намеси се Новицки.

— Да. Работата се запича — каза Уилсън. — Индианците от племето субео са неоценими помощници при такива експедиции. Те от векове живеят край реките, поради което обичат да пътуват до други племена. Някои говорят дори по няколко езика, а освен това са отлични следотърсачи и не знаят що е страх.

— А как бихте приели предложението да отидем до селището на индианците субео? — попита Никсън. — Привличането на Хабоку и неговите приятеля си заслужава труда!

— Трябва да имате поне няколко верни хора — наблегна Уилсън. — Това е особено важно, тъй като вашата експедиция няма да бъде многобройна.

— Колко време ще ни трябва, за да намерим Хабоку? — попита Томек.

— Индианците субео живеят по бреговете на река Ваупес, близо до мястото, където тя се влива в Рио Негру. По права линия оттук има около триста километра — отговори Уилсън. — Отиването и връщането ще ни отнемат към две седмици.

— Какво мислиш, братле? — обърна се Новицки към Томек. — Вземаме две жени. Трябва да мислим за тяхната безопасност.

— Бих ли могъл да изпратя писмо до жена си и до приятелите в Икитос? — кратко попита Томек. — Трябва да им съобщим защо ще закъснеем.

— Значи, решавате да отидете при племето субео? — обади се Никсън.

— Това като че ли е най-разумният изход — отговори Томек.

— И аз съм на същото мнение — присъедини се Уилсън. — Моля, пригответе писмото, а аз ще се заема с изпращането му до Икитос. Ако господин Никсън няма нищо против, аз ще ви заведа при племето субео. Познавам Хабоку и може би по-лесно ще го уговоря.

— Благодаря, тъкмо исках да ви помоля за това — отговори Никсън. — Във ваше отсъствие аз ще надзиравам работата в лагерите.

— Кога можем да потеглим? — попита капитан Новицки.

— Трябва ми половин ден, за да въведа господин Никсън в състоянието на нашите работи, а следобед — на път! — отговори Уилсън. — Това удобно ли е за вас?

— Разбира се — съгласи се Новицки. — Колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Из пътя ще поговорим за това, което се е случило край Укаяли по време на първата експедиция до Варгас — добави Томек.