Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

— Акула да го глътне! Не помислих за това, а нали нашият Смуга се загуби заради този каучук — извика Новицки.

— Колко време може да се експлоатира едно дърво? — попита Томек.

— Отначало каучуковият сок е бил събиран хищнически. Серингейрошите просто отсичали дървото и едва след това нарязвали кората му, за да съберат сока. По-късно се научили да добиват млякото, без да съсипват цялото дърво. Въпреки това след изтичане на сока дървото трябва за няколко години да се остави на спокойствие. Кората по нарезите зараства за около пет-шест години и чак тогава то отново е годно за експлоатация. Ако дървото се нарязва прекалена често, то изсъхва.

— Капитане, тъй като имаме малко време, нека се поразходим из гората. Бих искал да видя каучуконосните дървета в тяхната естествена среда — каза Томек.

— Правилно, да се възползваме от случая.

Веднага след закуската двамата приятели тръгнаха из гората. Тясната пътечка водеше през гъсталак от храсти и лиани, оплитащи клоните на дърветата. Джунглата тъкмо се будеше за живот след нощния сън. Наоколо се чуваха подозрителни гласове, шумове, писъци и крясъци. Лъчите на изгряващото слънце тук-таме проникваха през короните на дърветата и разсейваха полумрака. Разноцветни, прелестни цветя разтваряха чашките си, а във въздуха се носеше упоителен аромат.

Просечената от серингейрошите пътечка безпогрешно довеждаше до пръснатите поотделно из гората хевееви дървета. Те приличаха на нашия ясен. Стволът им беше висок и строен, покрит със светлосива, гладка като коприна кора. Високите, редки и прозирни корони пропускаха обилна дневна светлина. Томек и Новицки лесно разпознаваха каучуковите дървета, защото широките жлебове по кората и прикрепените в долния им край кратуни не оставаха никакви съмнения.

— Погледни, братле, как джунглата се брани от човека — обади се капитан Новицки. — Гъсталакът нахълтва в пътечката, макар че серингейро днес явно не е жалил мачетата!

— Внимавай, Тадек, под изгнилите листа обичат да се загнездват сколопендри 90 90 Сколопендрите са най-големите многоножки. В Бразилия, Чили и съседните страни живее гигантската сколопендра. Те са бързи и пъргави животни, спадащи към нощните хищници. Отстрани на заострената си муцуна имат чифт ногочелюсти, свързани с намиращата се в главата отровна жлеза. Броят на ходилните крачка, разположени по две на отделните сегменти на тялото, се колебае от 15 до 173 чифта. Сколопендрите ловуват в тъмните скривалища, под камъните, в цепнатините на земята или под кората на дърветата. , а ухапването им може да бъде много опасно за човека!

— Караш ме да се пазя от сколопендрите, а тук по врата ми вече се сипят червени мравки — измърмори Новицки. — По дяволите, парят като огън!

— Заплеснал си се по каучуковото дърво, докато трябва добре да внимаваш за всичко. Чакай, ще ти помогна да изтръскаш мравките. От техните ухапвания можеш да вдигнеш висока температура.

— Като се върнем в лагера, ще си пийна ром и няма да ми има нищо — отвърна Новицки. — Колко пиявици има в тия мочурища! Как могат тия индианци да ходят боси сред подобни гадини!

— Те живеят в джунглата от векове — отговори Томек. — Не си ли забелязал, че по тялото на някои индианци липсват цели парчета кожа? Така страшно са ги разкрасили именно паразитните насекоми и червеи.

— Трябва да се признае, че доста сръчно умеят да ги вадят с клечка от тялото си. Правят го почти както папуасите в Нова Гвинея.

— Повечето папуаси също живеят в блатисти тропически джунгли.

— Нека си живеят, щом им харесва — отвърна капитан Новицки.

— С всичко може да се свикне — каза Томек. — Та нали и много поляци се заселват в Бразилия! Нашите селяни идват тук на цели семейства.

— За какъв дявол полските селяни толкова се натискат за тая Бразилия? Тук е сиромашия до шия! Ако някой им разкаже в Полша как е тук в действителност, ще престанат да мечтаят за Южна Америка!

— У нас земята все още принадлежи главно на едрите земевладелци, а тук я има в изобилие — отвърна Томек.

— Да седнем на този повален дънер и да си побъбрим — предложи Новицки. — Сядай смело, не виждам гадинки!

Той извади лулата си, натъпка я с тютюн и запали. Пухна кълбо дим срещу мравките, тичащи по дънера, на който бяха седнали, и подхвана:

— Интересно, кой е първият поляк, пристигнал в Бразилия? Чувал ли си нещо на тая тема?

— Разбира се, че съм чувал. Първият поляк, известен в Бразилия, е бил Кшищоф Арцишевски, адмирал от холандските войски.