Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

Потисната, Наташа вървеше редом със Смуга. Днес тя не обръщаше внимание нито на великолепните сгради, нито на работниците, които се излежаваха в сянката до складовете. Из уличките, които по това време бяха пусти, само от време на време се мяркаше по някой мъж с голяма сламена шапка и оръжие на пояса.

Досами площада имаше едноетажна сграда. Поради горещината щорите на прозорците бяха спуснати, над входната врата висеше фирма с надпис: „Никсън — Рио Путумайо“. Смуга отвори вратата, пусна първо Наташа и влезе след нея. След малко двамата се озоваха в кабинета на Никсън. Там завариха Збишек Карски и двама други служители.

Като видя Смуга, Никсън извади угасналата пура от устата си и каза:

— Дойде Уилсън от Путумайо. Донесе много лоши вести. Нападнали лагера и моят племенник бил убит. Част от нашите индианци били взети в плен, а останалите забягнали в селвата.

— Господин Никсън, моля, приемете моите съболезнования — сериозно каза Смуга. — Кога е станало това?

— Точно преди двадесет дни — побърза да обясни Уилсън. — Потеглих за Амазонка веднага след нещастието.

— Къде бяхте по време на нападението? — заразпитва Смуга.

— Господин Джон ме изпрати в лагера на река Япура. Един от нашите индианци тичешком ми донесе там новината за нападението. Изненадали ги след страхотната нощна буря. Когато младият Никсън загинал, а нашите се пръснали, този индианец веднага тръгнал да ме намери. Вървял цяла нощ въпреки предубеждението на индианците към нощното скитане из селвата. Благодарение на това аз бях на мястото на нападението още на пладне другия ден.

— Били ли са поставени постове, както поръчах? — попита Смуга.

— За жалост тази предпазна мярка е била пренебрегната.

— Уилсън не иска да повтори една неприятна за мене истина — намеси се Никсън. — Същата вечер племенникът ми пил алкохол. Ако не бях ви извикал в Манауш, вероятно щях да избягна нещастието.

— Предупредих ви, че този младеж тежко понася продължителния престой в дивата джунгла — каза Смуга. — Помолих ви също така да го изтеглите оттам.

Свел ниско глава, Никсън мълчеше.

— Къде е погребан убитият, господин Уилсън? — продължи да пита Смуга.

— В лагера… главата му беше отрязана. Това направили индианците, които участвували в нападението под водачеството на двама бели.

— А, значи, ловците на глави!… Някой познал ли е тия бели хора?

— Не! — отговори Уилсън.

— Ще се опитам да открия убийците. Не е трудно да се досети човек кой е организирал нападението. Утре тръгваме за Путумайо.

— Идвам с вас! — заяви Никсън. — Господин Карски ще ме замества тук.

— Не може ли аз да отида вместо вас? — намеси се Збишек.

— Ще останеш в Манауш — категорично отсече Смуга. — Сега, господин Никсън, ще идем да си поговорим с Педру Алвареш. Алчният метис сигурно има пръст в тая работа.

— Тръгвам с вас! — обади се Збишек. — Ако се стигне до бой, може да ви дотрябвам.

— И аз ще дойда! — присъедини се Уилсън.

— Добре! — съгласи се Смуга. — Вземете си оръжие! Ще стреляте само при изрична заповед от моя страна. Наташа, остани в кантората. Да вървим!

Беше към седем часът следобед. По това време Педру Алвареш обикновено седеше в „Тезоуру“ 22 22 Тезоуру — съкровище (порт.). , тоест в една от кръчмите, където се забавляваше до късно през нощта. Натам именно поведе Смуга своите другари. Не след дълго спряха пред едноетажна сграда. През прозорците със спуснати жълти завеси се чуваха звуците на креслива музика.

— Збишек и вие, господин Уилсън, стойте на вратата. Внимателно наблюдавайте всички — заповяда Смуга.

Той блъсна летящата врата и влезе пръв. Веднага забеляза Алвареш. Седеше, заобиколен от весела компания, на една масичка близо до оркестъра, който в момента свиреше негърска самба.

Смуга бавно се запъти към метиса.

В тази кръчма се събираха привържениците на Педру Алвареш, които добре знаеха за ежбите между него и Никсън. Затова влизането на четиримата представители на конкурентната компания веднага бе забелязано. Тук явно знаеха какъв прочут стрелец е Смуга, защото танцуващите двойки побързаха да му направят път. Смуга застана пред масичката на метиса. Оркестърът спря да свири. В залата се възцари тишина.

Смуга измери противника си със суров поглед, след което каза:

— Боа тарде, сеньор Алвареш! 23 23 Боа тарде — добър вечер (порт.).

Мургавото лице на метиса посивя. Той стрелна с очи един индианец, който веднага посегна към дръжката на ножа, затъкнат в пояса му. Смуга забеляза това, но не направи ни най-малко движение. С отпуснати до бедрата ръце стоеше леко приведен пред Алвареш.