Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

Никсън седна на пейката и унило се заслуша в шума на дъжда, който се лееше на потоци. След малко се поуспокои и измърмори:

— При буря няма опасност от нападение, поне ще си отспя…

Посегна към бутилката с ром. Наля си пълна чаша и я изпи. Леко замаян, той легна облечен на нара, спусна москитовата мрежа, пъхна револвера под възглавницата и се замисли. Скоро се унесе в мечти за деня, когато най-сетне ще може да напусне амазонската пустош. Искаше да се върне колкото може по-скоро в родния си дом в Чикаго, където според обещанията на чичо си трябваше да поеме ръководството на тамошния клон на компанията „Никсън — Рио Путумайо“. Дано само чичо му се е уверил вече, че бъдещият съдружник достатъчно е вникнал в тънкостите на предприятието! Но дотогава трябваше да кисне в мрачната селва в компанията на четирима брутални капангаши и на мълчаливите, недоверчиви индианци и постоянно да бъде нащрек. Авантюристични банди, организирани от каучуковите спекуланти, безчинствуваха и грабеха из околностите на Рио Путумайо.

Младият Никсън с тиха въздишка си спомни за Ян Смуга — дясната ръка на чичо си. Този прочут пътешественик, храбър до безразсъдство, не знаеше що е страх. В горските дебри той беше в стихията си. Когато идваше в лагера на каучукосъбирачите, всичко вървеше като по вода: нямаше свади, никой не се опъваше, всички се чувствуваха в безопасност. Смуга еднакво непринудено общуваше с полудивите хора от селвата и с по-цивилизованите жители на Манауш 8 8 Манауш — по-рано Манаос, наречен по името на живеещото там индианско племе — се намира в щата Амазонаш в Северна Бразилия, на левия бряг на река Негру, близо до мястото, където тя се влива в Амазонка. Градът е основан от португалците през 1660 г. От 1850 г. е столица на щата; сега по значение е вторият, след Пара, град край Амазонка. Има отлично речно пристанище, от което се изпращат по света продуктите на целия щат: какао, каучук, американски орехи (орехите пара), дървен материал и плодове. Той е важен търговски център, разраснал се бързо в периода на така наречената каучукова треска. , където се намираха кантората на компанията и главните складове за каучук. При последния си престой в лагера Смуга обеща на Никсън, че ще склони чичо му час по-скоро да го изтегли от Путумайо.

Дълбоко в душата си Никсън завиждаше на Смуга за способността му да печели сърцата на хората. Знаеше също така, че индианците презират белите, които не умеят да скриват чувствата си. Въпреки това не можеше да овладява инстинктивните си реакции, предизвиквани от отвращение или страх. И затова сега, когато бе изпратил помощника си Уилсън в лагерите на компанията край река Япура, на него му беше трудно да държи с необходимата строгост мързеливите капангаши и индианците, сред които не бе успял да си създаде авторитет на началник.

От близката барака долитаха звуци на китара. От време на време тъжните тонове замираха в силния шум на тропическия порой. Сигурно свиреше надзирателят Матеу — метис 9 9 Метис — потомък на бял и червенокож; мулат — потомък на бял и негър. с бурно и не особено безукорно минало. Като слушаше ниския му, тръпнещ от нега глас, на Джон просто не му се вярваше, че същият тоя човек с такава хладна жестокост си служеше с камшика и ножа.

Джон Никсън все по-лениво се вслушваше в звуците на китарата. Мислите му се късаха, преплитаха се с мечтите. Унасяше го на сън. Стори му се, че някъде вдън селвата се обадиха там-тами. Това не събуди у него опасения. В тази част на Амазония често се срещаха следи от негърски влияния, пренесени от някогашните роби, докарвани от Черния континент. Дишането на младия Никсън ставаше все по-дълбоко и по-равномерно. Накрая белият човек заспа като убит…

Под прикритието на нощта група въоръжени хора се промъкваха в гората около лагера на каучукосъбирачите. Когато бурята съвсем стихна, те вече се бяха стаили в гъсталаците на тропическия лес и в тесен пръстен обграждаха поляната. Това бяха индианци от племето яхуа със светлокафяви тела, облечени само с надиплени поли от рафия 10 10 Рафия — лико от вид палма, използувано за направа на шапки, чанти, обувки, както и в градинарството. , които им стигаха почти да глезените. На главите си носеха огромни перуки, които също бяха изплетени от жълта рафия и свободно се спускаха по раменете и гърба, чак под кръста. Някои бяха украсили перуките си с пъстри пера от папагал, с изсушени птици и мишки. На шиите си носеха нанизи от изсушени семена на растения. Въоръжени бяха с лъкове и дълги сарбакани 11 11 Сарбакан или духалка — оръжие, използуване в Южна и Централна Америка, в Индокитай, Индонезия и Индия. Сарбаканът представлява бамбукова цев, дълга от 2 до 4 м, от която с духане се „изстрелва“ малка стрела. , с които издухваха малки, в много случаи напоени с отрова стрели. Южноамериканските индианци използват сарбаканите главно за лов, но когато ги носят на военен поход, те се превръщат в ръцете им в страшно оръжие, предизвикващо почти мигновената смърт на жертвата.