Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

— Бом диа, Гого! Вдигни щорите на прозорците — каза Смуга и прибави на полски: — Наташа, мога ли да помоля за чашка чай?

— Ей сега ще приготвя — отговори младата жена и се усмихна на своя опекун.

Индианчето вдигна щорите на прозореца и на вратата, която излизаше на верандата. В стаята нахлу ярката светлина на тропическото слънце. Момчето застана пред Смуга и каза:

— Сеньор Никсън нарежда извика сеньор Смуга. Лоши хора нападнали акампаменто 16 16 Акампаменто — лагер, бивак (порт.). при Рио Путумайо. Убили примо 17 17 Примо — братовчед, племенник (порт.). на сеньор Никсън.

Смуга с енергично движение отметна москитовата мрежа и пъргаво скочи от шезлонга.

— Сигурно ли е това? — кратко попита той.

— Дойде един боа дженте 18 18 Боа дженте — добър човек (порт.). от акапаменто — потвърди индианчето.

— Започна се, значи! Тичай при господин Никсън и му кажи, че идвам веднага!

Момчето незабавно излезе от стаята. Смуга се приближи до закачалката, свали колана с револверите и започна грижливо да зарежда оръжието.

Наташа пребледня, като гледаше тези злокобни приготовления. Откакто беше пристигнала в Манауш, не можеше да се освободи от страха, че именно тук ще й се случи нещо лошо. Дори кипящият от живот град й се виждаше зловещ. Манауш, отдалечен на 1690 километра от най-близкия, източен бряг на морето, се намираше на единствения в тази част на континента път — огромната, величествена и в същото време страшна Амазонка, в чието млечножълто мътно течение смъртта дебнеше човека. Като всички градове в щатите Амазонас и Пара, Манауш беше откъснат от вътрешността на страната. Като се изключи брегът на Риу Негру, отвсякъде го обграждаше дива блатиста джунгла — огнище на малария, проказа, отровни змии, досадни насекоми и екзотични животни, както и на непокорени досега индиански племена, които страняха от белите хора.

В пристанището на Манауш всеки ден пристигаха кораби, гемии и лодки, които докарваха от вътрешността на джунглата сока на каучуковите дървета, превърнат в черни топки или листове. Тук каучукът се разменяше срещу чисто, звънко злато. Затова и градът се разрастваше с всеки изминат ден и гъмжеше като мравуняк. В долнопробните кръчми заедно с банкерите, търговците и авантюристите пиеха шампанско и изнемощелите работници, които освен живота си бяха успели да изнесат от зеления ад и парите си, спечелени с кървав пот.

В непроходимия лес продължаваше да господствува правото на силния. За да си осигурят работници, каучуковите спекуланти често организираха корериаси, както ги наричаха испанците, или хайки за отвличане на роби индианци. Който веднъж попаднеше в робство, оставаше такъв чак до смъртта си. Ето защо индианците, които отначало бяха приятелски настроени към белите хора, сега се загнездваха все по-навътре в недостъпната, девствена джунгла. Те намразиха белия човек, който стана за тях олицетворение на насилието, злото и жестокостта.

Само преди година и половина, по време на експедицията до Нова Гвинея, 19 19 Приключенията на Томек в Нова Гвинея са описани в книгата „Томек сред ловците на глави“. Наташа мечтаеше да се засели в някое очарователно, екзотично кътче на света. Тъкмо тогава бащата на Томек Вилмовски й обясни, че тропическите страни, които изглеждат толкова идилични на пръв поглед, в действителност съвсем не са бленуваният земен рай. Но чак когато се озова в Манауш, Наташа призна, че той е бил прав. Този благороден човек не беше преувеличил трагичната истина. Сега Наташа желаеше колкото може по-скоро да напусне екзотична Бразилия. Картината на злото, което така щедро сееха наоколо си хората от нейната раса, я изпълваше, с дълбока скръб.

След завършването на ловната експедиция в Нова Гвинея младите съпрузи Томек Вилмовски и Сали заминаха за Англия да продължат следването си. Бащата на Томек и капитан Новицки се намираха в Хамбург, където по поръчка на Хагенбек разработваха проект за уреждане на нов отдел в етнографския музей.

Братовчедът на Томек, Збишек Карски, още в Австралия се ожени за младата рускиня Наташа, която бе избягала заедно с него от заточение в Сибир. Збишек жадуваше да тръгне по пътя на Томек, искаше да пътешествува и мечтаеше да участвува в някаква нова експедиция.

Точно по това време Ян Смуга, който придружаваше Томек в експедициите, получи предложение да замине за Бразилия. Компанията „Никсън — Рио Путумайо“ искаше да му повери организирането на въоръжена охрана за своите работници, които събираха каучук в бразилската селва. Компанията на Никсън не си служеше с насилие по отношение на индианските работници и съвестно изплащаше надниците им. Именно по този повод тя изпадна в остър конфликт с конкурента — Педру Алвареш, хората на когото също събираха каучук в околностите на Путумайо и често бягаха от безогледния спекулант в лагера на Никсън.