Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

Смуга обичаше опасните приключения. Ето защо той се възползва от паузата в ловните експедиции с приятелите си и прие предложението на Никсън. Збишек се обърна към Смуга с молба да му издействува място в каучуковата компания. Благодарение на ходатайството на Смуга работата беше уредена. По този начин младото семейство Карски вече почти от година живееше в Манауш.

След като пристигнаха в Бразилия, двамата Карски бързо разбраха защо нарасналото търсене на каучука е породило толкова трагични последици за местните жители. Каучуковите дървета растяха в амазонската селва. Само индианците можеха да добиват сок от тези дървета, но те никак не бяха свикнали на наемен тежък труд. А край Амазонка други хора, освен индианците, почти нямаше 20 20 През 1910 г. Бразилия, с повърхнина 8514 хил.кв.км, е била населявана от 22 216 000 души. Сега Бразилия има 70 млн. жители. Тя е най-голямата държава в Южна Америка и пета по големина в света. Средната гъстота на населението й е 8,3 жители на 1 кв.км. Населението не е разпределено равномерно. В Амазонската низина, която заема 64% от територията на страната, живеят едва 7% от населението на Бразилия. . И каучуковите спекуланти, жадни да забогатеят на всяка цена, устройваха кървав лов на туземци, отвличаха ги, опожаряваха селищата им и насилствено ги принуждаваха да работят като роби. Наистина, в 1775 г. индианците в Бразилия получиха равни права със свободното население, а в 1888 г. робството окончателно беше премахнато, но въпреки това в затънтената амазонска джунгла законът все така се установяваше с камшик и куршум. Десетки хиляди индианци-роби загинаха по време на каучуковата треска, а белите спекуланти ревниво пазеха интересите си и се бореха помежду си за най-добрите участъци.

При това положение Наташа особено се безпокоеше за Збишек, който малко хлапашки се поддаваше на измамното често пъти очарование на големи приключения. Опитният Смуга бдеше над него, но в негово отсъствие Збишек можеше сериозно да загази. Наташа инстинктивно почувствува, че именно сега бе настъпил критичен момент. Смуга мълчаливо проверяваше оръжието. Страшният блясък в сивите му очи не предвещаваше нищо добро. Наташа вярваше в неговата разсъдливост и точен изстрел, но дали този път той не се залавяше с прекалено рискована работа?

Но Смуга не мислеше за опасността. Отдавна беше решил да отговори на удара с удар. Докато оправяше оръжието, той съставяше план за действие. След по-малко от четвърт час стана от стола и препаса колана с револверите. Взе от закачалката филцовата си шапка с широка периферия.

— Мога ли да дойда с вас? — плахо се обади Наташа.

Смуга я погледна така, сякаш чак сега си спомняше за нейното присъствие. В същия миг лицето му се проясни и той се усмихна.

— До кантората на Никсън можем да отидем заедно — отговори. — Сигурно си любопитна да чуеш тревожните вести? Благодаря за чая.

Той се приближи до масичката.

— Да ви долея ли малко ром? — предложи Наташа.

— Благодаря, не нося пиене като капитан Новицки. Ръката му не трепва дори след цяла бутилка!

Сърцето на Нашата замря. Значи, най-лошото беше дошло!

Докато пиеше чая, Смуга наблюдаваше изпод вежди младата жена.

— Не се страхувай. На Збишек нищо лошо няма да му се случи — успокои я той. — В Манауш поне външно се спазва законният ред, а на Рио Путумайо няма да го взема със себе си.

— Вие винаги се нагърбвате с най-лошото — тихо отговори Наташа. — Боя се… Колко жалко, че не са тук другите ни приятели!

— Вярно — съгласи се Смуга. — Особено капитанът и Томек са неоценими в такива случаи. Да вървим, Никсън ни чака!

Излязоха от къщи. Градът се намираше на височина: тесните криви улички се спускаха към отлично уреденото пристанище на брега на реката. Поради следобедния зной улиците още бяха безлюдни. Заможните бели жители си почиваха в своите вили с червени покриви, засенчени от кичести стройни палми. Около техните удобни къщи се стелеха килими от пъстри цветя. А по-голямата част от местните жители се тъпчеха в плаващи дървени къщурки с тръстикови или сламени покриви, построени върху примитивни салове, които бяха привързани за брега на реката. Над града се извишаваха белите кули на черквата и фронтоните на няколко големи сгради. Може би ги бяха построили прибързано, разчитайки на по-нататъшното стремително развитие на града. 21 21 През периода на най-усилената експлоатация на каучука Манауш е наброявал около 100 хил. жители, а след влошаването на конюнктурата населението намалило почти наполовина.