Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

Времето и то беше почти така еднообразно, както панорамата на Амазонка. Утрините бяха ясни и топли. Джунглата искреше от роса, която се изпаряваше, щом слънцето почнеше да прежуря. Листата и цветовете се разтваряха, сякаш докоснати с вълшебна пръчка, великолепните орхидеи ярко се открояваха сред сочната зеленина. Но когато слънцето се издигаше в зенита, листата и цветовете клюмваха от жегата, птиците млъкваха, животът в джунглата замираше. Само въздесъщите щурци от време на време се обаждаха от дърветата. Ставаше все по-горещо, по-задушно. Тогава откъм изток се пукваха бели облачета, които скоро се разрастваха, потъмняваха и накрая застилаха цялото небе с черна непрогледна завеса. Излизаше вятър и браздеше повърхността на реката. Дъжд на потоци се изливаше по земята, ослепителни светкавици раздираха мрачното небе, носеше се глух тътен и ехтяха гръмотевици. После бурята ненадейно стихваше и над Амазонка чак до залез слънце отново сияеше лазурно небе. Нощите бяха предимно ясни и хладни, само понякога преваляваше, но в зори винаги лъсваше безоблачно небе.

В Амазония, която се намира в екваториалния пояс, няма четири различни годишни времена, при които температурата на въздуха търпи значителни колебания. Там просто винаги е топло и само нощем захладява. Като отличен географ, Томек осведоми приятелите си, че в Амазония съществуват по-големи температурни разлики между деня и нощта, отколкото между лятото и зимата. И наистина беше така. Сухият период, или лятото, и дъждовният период, който замества зимата, се различават само по честотата на валежите от дъжд. През сухия период те валят през два или три дни, а през дъждовния период, когато слънцето минаваше през зенита — всеки ден 70 70 Състоянието на времето и климатичните условия в тропическа Америка са резултат на атмосферното налягане и свързаните с него ветрове, които тук са различни от тези на Африка, Австралия и Азия. Само в някои области на тропическа Америка има два дъждовни периода, разделени от един сух период, при който през цялото време е слънчево и ясно. .

Докато изгледът на крайбрежието, състоянието на времето и характерът на годишните времена създаваха впечатление за известна монотонност, то самата Амазонка непрекъснато поднасяше изненади и принуждаваше моряците постоянно да бъдат нащрек. През дъждовния период реката излизаше от бреговете си и заливаше джунглата на десетки километри. Едни острови изчезваха, изневиделица изскачаха други, а понякога се спускаха надолу заедно с реката. Изникваха блуждаещи пясъчни дюни, образуваха се големи въртопи и подмоли! — опасни за корабите. Мръсножълтите разпенени вълни влачеха огромни, изтръгнати с корените дървета, грамади свлечена пръст от подкопания бряг заедно с растителността. Другаде дънерите на дърветата образуваха страхотни прегради, а островчетата от водорасли, клони и тръстика вероломно стържеха стените на кораба.

Във водите на Амазонка се спотайваха стада от кръвожадни пирани, дебнеха мъничките като пръст рибки канеро, които проникваха през отворите в тялото на човека и животните. В пясъка и речната тиня дремеха отровните бодливи райи 71 71 Райи — морски лисици или риби с ромбовидно дисковидно тяло. През деня спят в тинята или пясъка и чак привечер се раздвижват. Плуват по дъното, като докосват повърхността му с краищата на плавниците си. Ядат раци, крабове и дребни риби. Ако я настъпят, морската лисица удря с бодливата си опашка и ранява невнимателния. Раната е много болезнена, а симптомите са като при ухапване от отровна змия. , електрически скатове поразяваха с ток, къпеха се лакоми крокодили.

Амазонка криеше множество опасности за човека, но заедно с това му улесняваше живота. Тя и нейните притоци представляваха плавателни пътища 72 72 Осемнадесет от многобройните притоци на Амазонка са дълги над 1500 км. Най-големи леви притоци са Напо, Путумайо, Япура, Негру; а десни — Укаяли, Журуа, Пурус, Мадейра, Шингу и Токантинс. Дължината на плавателните водни пътища в целия басейн възлиза на 50 хил.км., от които 40 хил.км се намират на територията на Бразилия. , даваха храна.

Във водите на Амазонка освен множеството страшни чудовища живееха около две хиляди вида риба и различни видове костенурки, манати 73 73 Манати — големи морски бозайници с вретеновидно тяло, покрито с къса, рядка козина. Хранят се с водна растителност и водят главно нощен живот. Живеят по бреговете на Атлантическия океан в тропическия пояс; по реките често навлизат във вътрешността на сушата. Преследват се заради месото, кожата и мазнината. Напоследък манатите са поставени под закрила. от разреда сирени, сладководни делфини и много, много други твари. Водите на Амазонка донасяха плодородна тиня, която при пълноводие се отлагаше надалеч, но постоянно наводняваните терени бяха слабо пригодни за човека.