Разглеждането на града им отне почти целия предиобед. Томек имаше огромно желание да разгледа подробно и стария Белем, обитаван предимно от метиси и мулати и завършващ с кривите си, тесни улички чак при тропическия лес, но Сали му напомни за Динго, който бяха оставили в хотела.
Новицки вече се беше върнал от пристанището и докато ги чакаше в стаята, си сръбваше от своята любима ямайка. Динго радостно завъртя опашка, а капитанът закачи Сали:
— Синигерче, какво толкова си накупило?!
— Това са подаръци за господин Смуга, за Наташа и Збишек — обясни Сали. — Исках да ви купя говорещ папагал, но Томи каза, че сега това ще бъде твърде неудобен подарък.
— Говорещ папагал, казваш? — рече Новицки. — А знаеш ли, че всъщност ми се иска да имам такава умна птица!
— Най-вече заради това говорене я разубедих — намеси се Томек. — Вярно е, че той можеше да каже: бом диа, компадре, тоест добър ден, приятелю, но това бяха единствените му прилични думи, останалите представляваха португалски псувни.
— Хм, наистина щеше да бъде неудобен в прилично общество — призна Новицки.
— Ще ви направя такъв подарък преди заминаването от Америка — обеща Сали, след което попита: — Какво научихте на пристанището?
— Срещнах един другар, моряк. Някога плавахме заедно на едно старо корито — отвърна капитанът. — Славно момче, само че хърка жестоко!
— Драги господин капитан, освен това научихте ли нещо за корабите, които заминават нагоре по реката? — нетърпеливо го прекъсна Сали.
— Напоследък скачаш като попарена — скара й се Новицки. — Точно исках да обясня, че тоя мой колега сега е капитан на кораб, който пътува по Амазонка. Неговата „Санта Мария“ утре в зори потегля за Манауш.
— Ах, това е прекрасна новина! — извика Сали и прегърна моряка.
— Наистина чудесна вест — зарадва се Томек. — Кога се пренасяме на кораба?
— Веднага след дъжда — каза Новицки.
— Ама то не вали! — възрази Сали.
— Не се безпокой, дъждът ни е в кърпа вързан. През зимата тук всеки следобед се излива пороен дъжд. Сега имаме време да обядваме и да подремнем. Привечер ще се качим на „Санта Мария“.
Малко преди залез слънце те стигнаха на пристанището. „Санта Мария“ беше малък параход с два комина и голямо гребна колело отзад. Десетина-петнадесет мулати тъкмо привършваха товаренето на големи дървени цепеници, с които се подгряваха котлите на кораба.
— Значи, това е „Санта Мария“! — прошепна Сали.
— Не се безпокой, синигерче! — успокои я Новицки. — За нас ще се намери някаква кабина.
Качиха се по мостика на долната палуба, задръстена от хора, чували, кошове, добитък и птици. Сали стисна здраво нашийника на глухо ръмжащия Динго и със съжаление си помисли за просторната, удобна „Звездата на Юга“, която се виждаше оттук много добре, но в същата минута по стълбичката от горната палуба се спусна мъж със среден ръст, широки плещи и дълбок белег на лявата буза. Размахвайки широко ръце, той разбута човешката навалица и застана пред тримата приятели.
— Това е Фред Слим, капитанът на това старо корито — представи го Новицки, после добави: — А това са Томаш Вилмовски, жена му и нашето куче Динго! Приготви ли ни кабина?
— Ай, ай, капитане! 69 69 Ай, ай — тъй вярно (англ.). — Б.пр.
— отговори по английски Слим и вдигна ръка до козирката на нахлупената си фуражка, след което подаде възлестата си лапа на Томек, поклони се на Сали и каза: — Изхвърлих една компания от първокласната кабина, която ще предоставя на господин Вилмовски и неговата прекрасна съпруга. Ти, капитане, се разполагай в моя апартамент като у дома си. Виждаш колко е претъпкано навсякъде.
— Добре, само че през нощта се измитай на мостика, защото знаеш, че хъркането ме нервира — каза Новицки. — Кажи да качат вещите ни, оставихме ги в една количка на кея!
— Хей, Рамон! — извика капитан Слим на един широкоплещ мулат, който наглеждаше товаренето на дървата. — Погрижи се за багажа на господата! А сега, моля, след мен!
Капитан Слим първо заведе гостите си в кабината, определена за младото семейство, помогна им да си наредят багажа, а после всички заедно преминаха в капитанската каюта, наричана гръмко от него апартамент. Това беше най-обширното и най-приветливото помещение на кораба. Върху приготвената за вечеря маса с прибори за четирима души стоеше цяла редица бутилки с оригинална ямайка. Като ги видя, капитан Новицки цял засия и каза:
— А-ха, виждам, че не си забравил любимото ми питие!
Читать дальше