Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

Капитан Слим подсъзнателно докосна с длан широкия белег на бузата си и отговори:

— Как ще забравя! Благодарение на тебе се отървах само с това.

— Трябва да е било ужасно премеждие! — възкликна Сали.

— Какво ти ужасно премеждие! Обикновено сбиване! — възрази Новицки. — Щом масата е сложена, да не губим време и да сядаме.

— Кога заминаваме от Пара? — попита Томек, като поглеждаше неспокойно към наредените бутилки.

— Бихме могли да тръгнем вечерта, веднага след като натоварят дървата, но лоцманът е мъртво пиян. Ще потеглим на разсъмване…

— Щом се навечеряме, ще се заема с твоя лоцман — обади се Новицки. — Ще му натопя кратуната във ведро с вода от Амазонка и веднага ще изтрезнее.

Сали уплашено гледаше капитан Слим, Новицки и Томек, които бяха хванали лоцмана за краката и му потапяха главата във ведро с мътна вода. Клетият лоцман пръхтеше, плюеше мръсножълти потоци върху палубата и отчаяно махаше с ръце, които пукаха в ставите и скърцаха като крила на стара вятърна мелница. Сали не можеше повече да гледа тази сцена, изтича към тях и изхвърли ведрото през борда. Тогава ядосаните мъже с размах изхвърлиха лоцмана след ведрото. Сали се покачи на парапета, за да скочи да спасява давещия се и… се събуди от кошмарния сън. Отдъхна си с облекчение, а след това прихна от смях, като видя разтревожения Динго, който я гледаше вторачено. „Санта Мария“ плаваше и се тресеше цяла, а голямото колело, което я движеше, изскърцваше шумно при всяко завъртане. Значи, вече бяха на път за Манауш и тя беше проспала момента на потеглянето от пристанището.

Сали се огледа наоколо. Томек не беше в кабината, сигурно гледаше пейзажа от палубата. На масата, под окачената над нея нафтова лампа, лежаха десетки различни насекоми с опърлени крила. Сега вече Сали си спомни, че предишната вечер дълго не можа да заспи, защото рояци насекоми, привлечени от светлината на лампата, бръмчаха в москитовата мрежа над койката, а после продължаваха да шумолят по масата.

„Заради тия насекоми съм се успала, а Томи не ме е събудил“ — прошепна тя. Живо скочи от леглото, уми се, облече се и изтича от кабината. Сред пътниците от първа класа, която се помещаваше на горната палуба, не забеляза своите другари. Понамусена, тя застана до парапета.

„Санта Мария“ сигурно плаваше вече от няколко часа, защото в момента се намираше в живописен тесен канал от западната страна на остров Маражо, който съединява южния ръкав на устието със същинската Амазонка. Корабът се движеше бавно, тресеше се, скриптеше с колелото си, пухтеше и заедно със струйките жълточерен дим, който излизаше от двата тънки, високи комина, изхвърляше едри искри. Плоският покрив над горната палуба пазеше пътниците от този дъжд от искри, така че Сали се облакъти на парапета и започна дълбоко да вдишва упояващото ухание, което лъхаше от горите по близките брегове. Тук-таме сред зеления горски гъсталак се мярваше индианска наколна къща без стени, с покрив от палмови листа, а понякога край къщичките на местните жители се виждаха вили на бели хора, обградени с портокалови и бананови дървета наоколо.

Изведнъж някой застана зад Сали. Тя помисли, че е Томек или капитан Новицки и се престори, че не забелязва никого. Върху парапета, до лактите на Сали, се появиха две мургави ръце. Сега тя разбра, че бе сгрешила. Обърна се и видя непознат мъж. Беше висок, широкоплещест метис, прилично облечен, наконтен с пепеляв костюм и бомбе. На червената му връзка беше забодена карфица с голям брилянт.

По лицето на метиса играеше самоуверена усмивка. Каза нещо на португалски. Сали не разбра кито дума. Поиска да отмести ръцете му, за да си иде, но мъжът не се помръдна.

— Моля ви, пуснете ме! — каза Сали на английски.

— Не знаеш ли португалски? — Метисът премина на английски. — Питах те, за къде пътуваш, хубавице? Вероятно за Манауш?… Да не си артистка? Ако е така, мога да те ангажирам в моето заведение. Аз съм съпритежател на „Тезоуру“. Ако си мила към мен, ще имаш полза…

— Моля, пуснете ме да мина! — каза Сали по-рязко.

Метисът само се засмя.

— Не търся работа и нямам желание да разговарям с вас — добави Сали.

Метисът се наведе над Сали, но в същия миг някой силно го дръпна за рамото и го отлепи от парапета. Той видя пред себе си малко по-нисък млад мъж. Това беше Томаш Вилмовски.

— Когато една жена казва, че няма желание за разговори, трябва да бъде оставена на мира — каза Томек, като измери метиса със суров поглед.