Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

„Санта Мария“ имаше малка водоизместимост, затова в откритите води на Амазонка лоцманът я караше по-близо до брега, където течението обикновено беше по-спокойно. Томек, Сали и капитан Новицки прекарваха много време на сенчестата палуба, като разглеждаха околността, а Динго наостряше уши, наблюдавайки прелитащите птици.

Там, където бреговете бяха ниски и плоски, придошлата вода се врязваше дълбоко в сушата и образуваше безброй заливи, канали и езера. По бреговете, наводнявани ежегодно от реката, растяха доста редки, ниски гори, над които се стрелкаха нагоре високи палми. В тези гори, наричани игапо, се намираха каучуконосни дървета.

На по-високите брегове, навестявани рядко от наводненията, растеше гора, наричана варг и характерна с многообразните си видове палми. Твърда земя или тиера фирма представляваха пространствата, които реката никога не заливаше. Там рядко растяха палми, затова пък двусемеделните дървета достигаха огромни размери. Всевъзможни пълзящи растения и лиани оплитаха горските великани, в подножието на които буйно растеше богата растителност. В тези гори преобладаваха дървета от семейство миртови, лаврови и смокинови дървета. По бреговете на Амазонка и нейните притоци навсякъде простираше огромните си, разплеснати като чиния листа оригиналната Victoria regia 74 74 Голямо водно растение с листа до 2 м в диаметър. — Б.пр. .

Труднопроходимата гориста и мочурлива низина беше почти напълно безлюдна. Местните жители и малобройните бели хора се струпваха в малките крайбрежни селища, а в джунглата край Амазонка само от време на време се срещаше по някое семейство от вече измиращите индианци. „Санта Мария“ доста често спираше до брега, за да попълни запаса си от дърва за огрев или да свали пътници на сушата. Тогава на палубата се качваха индианци, било поотделно, било на групички, и предлагаха костенурки, яйца, риба, фасул или ориз срещу сол, секира или нож. Томек се опитваше да завърже разговор с тях, но полуголите туземци го гледаха недоверчиво и като че ли с някакво равнодушно превъзходство. Щом получеха равностойността на стоката си, те веднага слизаха на брега. Самотните индиански рибари в малки члунове, които срещаха по реката, също не обръщаха внимание на „Санта Мария“ Виждаше се, че избягват срещите с бели хора и се ограждат от тях със стена от безразличие и мълчание.

Понеже Томек стоеше често на палубата, вниманието му бе привлечено от лоцмана на „Санта Мария“. Той беше индианец от племето тикуна, живеещо по Горна Амазонка. Стърчеше с часове зад кормилното колело, без да проговори с някого. На заповедите на капитан Слим отговаряше с кимане на глава и замисленият му поглед беше неизменно забит в мръсножълтите води на Амазонка. Благодарение на това, че той отлично познаваше реката, „Санта Мария“ можеше да се движи дори нощем, когато и водата, и двата бряга потъваха в сива тежка мъгла. Томек на няколко пъти започваше разговор с него, но индианецът, макар и учтив, отвръщаше с недомлъвки. По повод на това една вечер, когато капитан Слим и Новицки си пиеха ямайка в кабината, Томек каза:

— Виждам, че имате пълно доверие в своя лоцман. Но не се ли опасявате, че индианецът може да заспи, като стои толкова часове при кормилото?

— Най-много да подремне малко — отговори Слим.

Томек го погледна изумен, а капитанът се засмя и добави:

— Не ме гледайте, като че ли съм луд. Джек познава Амазонка по-добре, отколкото аз „Санта Мария“. От дете плава по нея, а освен това е индианец. На него може да се разчита.

— Толкова ли си сигурен в този червенокож? — с недоверие попита Новицки. — Та той не е ходил в морско училище!

— За какво му е притрябвало училище?! — избухна Слим. — Тукашните реки той познава като дупките в джобовете на гащите си, а по слух и зрение никой от нас не може да се мери с него.

— Сам забелязах по време на нашите ловни експедиции, че коренните жители на дивите страни имат по-добре развити сетива от нас — намеси се Новицки. — Но не бих повярвал, че човек може да бъде добър моряк без училище.

— Ба, и аз някога мислех така! — отвърна капитан Слим. — Отначало постоянно контролирах Джек, после обаче го оставих на мира. Стоя с него при кормилото; вечерта е тиха, ясна, месецът осветява Амазонка като морски фар. Не щеш ли, Джек казва; „Трябва да караме по-близо до брега, водата приижда.“ Питам: „Откъде знаеш?“, а той: „Отгоре се чува бучене.“ След два часа реката се превърна в същински ад. И ако това не е слух, здраве му кажи! А вижда като котка. През нощта ще забележи плуващи дървета във водата, въртопи. Понякога дори си мисля, че всичко това у него се дължи на необикновения му инстинкт.