Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

— Така изглежда, Натка е много разстроена — шепнешком отговори Томек.

Наташа дълго се здрависва с приятелите, а накрая прегърна верния Динго и въведе всички в една стая със спуснати щори.

— Гого, Гого! — извика тя, а когато индианчето се появи на прага, тя бързо започна да му поръчва: — Тичай при мъжа ми! Веднага да дойде тук с господин Никсън! Кажи, че най-сетне пристигнаха…

Отново избухна в плач. Сали я прегърна през рамо и започна да я успокоява. Новицки, който знаеше сносно португалски, се приближи до момчето и каза:

— Малкия, тичай при господин Карски. Кажи му, че са пристигнали приятелите.

Индианчето изчезна зад вратата. Тъй като Наташа се поуспокои, Новицки пристъпи към нея и кратко попита:

— Не е ли жив Смуга?

— Нямаме абсолютно никакво известие от него — отговори тя с разтреперан глас. — Тръгна да гони убийците и изчезна безследно…

Новицки си отдъхна дълбоко, после се разведри и настроението му веднага се възвърна.

— Сто умрели кита! Помислих, че сте получили трагично известие, след като ни посрещаш толкова опечалена — рече той. — Винаги съм казвал на Томек, че човек не бива да оплаква приятелите си, преди да ги е видял мъртви.

— Толкова се надявах, че въпреки всичко ще намерим господин Смуга тук — тихо каза Сали.

— Но след като не го намерихме, да помислим как да го спасим — обади се Томек. — Господин Смуга има голям опит. Той не би могъл току-тъй да се загуби!

— Изчезна преди шест месеца и девет дни… Може ли още да има някаква надежда? — тъжно попита Наташа.

— През главата ни са минали и по-лоши работи — отговори Новицки. — Смуга неведнъж е изчезвал безследно, пък после се е намирал.

— Толкова много се радвам, че сте вече тук — тихо промълви Наташа. — Броях дните… Откакто сме пристигнали, все се страхувах за господин Смуга и непрекъснато треперех за Збишек. Той е още толкова неопитен, а иска да подражава на тебе, Томек, и на господин Смуга. Но къде ще се мери той с вас!

— Сядай и разказвай всичко отначало — каза капитан Новицки. — Докато дойдат ония двамата, ние ще се ориентираме в положението, а и на тебе ще ти поолекне на сърцето.

— Още от първия ден непрекъснато се боях — започна Наташа. — Господин Смуга е безразсъдно смел, той направо си играе със смъртта. Тук стават страшни неща. Каучуковата треска е отприщила най-низките страсти у хората. Всички са се овълчили един срещу друг.

— Не вярвам възможността за забогатяване да е помътила разсъдъка на господин Смуга — решително възрази Томек.

— Господин Смуга беше може би единственият честен човек, когото съм срещнала тук — поривисто каза Наташа. — Той се противопоставяше на насилието и злото. Но какво би могъл да направи сам срещу тая сган от негодници!?

— Ами този негов съдружник, Никсън, за когото ни писахте, и той ли е мошеник? — попита Новицки.

— Никсън?… Не, не мога да кажа нищо лошо за него. Притеснява се поради изчезването на господин Смуга, грижи се за мен и Збишек… Но защо не послуша съвета на господин Смуга? Ако беше прибрал племенника си от Путумайо, това мило момче можеше още да си живее.

— Сигурно го гризе съвестта, но станалото станало — философски каза Новицки. — Разказвай нататък.

— Господин Смуга за късо време си спечели тук голямо уважение. От него се страхуваха всички, включително и Педру Алвареш, най-големият враг на Никсън. Страхуваха се, защото вадеше оръжието си светкавично и… винаги уцелваше.

— Значи, е имало и трупове! — намеси се Новицки.

— При няколко битки в каучуковите лагери бяха дадени жертви. В Манауш господин Смуга само обезвреждаше нападателите. Това им стигаше, за да се боят от него като от огън. Но нали всяка минута би могъл да попадне на по-добър стрелец. Не можете дори да си представите какво обаяние има този изключителен човек за Збишек!

— Никак не се учудвам. От първия ден на нашето познанство с господин Смуга аз исках да му подражавам — каза Томек.

— И благодарение на това стана отличен стрелец, а също и опитен, умен и разсъдлив мъж — добави Новицки. — Самият аз бих се хвърлил в огъня за Смуга!

— И аз! Бих направила всичко, каквото поиска от мене — разгорещено каза Наташа. — И затова се страхувах за нас и за него, защото той рискуваше заради нас тримата. Ала нито аз, нито Збишек не бихме могли да се сравняваме с него. Освен това Амазонка все така ли вдъхва ужас.

— В тропическите страни животът не е лек, както мислят някои в Европа — забеляза Томек.