Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

Сали и Томек с интерес разглеждаха панорамата на Амазонка. Не искаха дори да слязат на обяд в столовата. За щастие на изгладнелия Новицки изневиделица заваля проливен дъжд, който прогони всички от палубата. Всъщност в Бразилия беше зима, а през този сезон почти всеки следобед редовно валят поройни дъждове. На другата сутрин „Звездата на Юга“ влезе в залива и не след дълго акостира до каменния кей на пристанището Белем ду Пара, наричано Вратата на Амазонка.

След като слязоха в Белем, тримата приятели си ангажираха стаи в един хотел в модерната част на града. Капитан Новицки веднага се върна на пристанището, за да се осведоми какви кораби заминават нагоре по Амазонка, а Томек и Сали излязоха да разгледат града.

Белем, Манауш и Икитос — трите най-важни града край Амазонка — дължаха бързия си разцвет на каучука. В пристанището всеки ден пристигаха кораби, които докарваха каучука, събран в затънтените блатисти джунгли, и едва оттук „черното злато на Бразилия“ потегляше нататък, по света. По улиците цареше оживено движение. В най-новия квартал на града се намираха канторите на каучуковите предприятия и банките. Градът представляваше естествена „врата на Амазонка“. Всеки, който искаше да отиде във вътрешността на континента, трябваше да започне пътуването си от пристанището на Белем, защото в тази част на Бразилия всемогъщата река беше единственият път.

В непосредствена близост с европейския квартал, който светеше от чистота и богатство, се простираше старият град с криви улички и сокаци, пълни с мръсотия и мизерия. Томек и Сали започнаха разглеждането на града от крайбрежието на реката, където беше най-представителният квартал. Там именно се намираха търговските фирми, предприятията, учрежденията, луксозните хотели, ресторанти, кафенета, разкошните магазини, които привличаха погледа със своите витрини, препълнени е всевъзможни предмети.

Тази част на града не беше толкова интересна за Томек и Сали. Затова, след като хвърлиха бегъл поглед към широките чисти булеварди, паркове и дворци, те веднага свиха в една напречна улица, която водеше към стария град, построен още по времето на колонизацията. Тук доминираха масивни бели дворци и мрачни храмове, напомнящи крепости, защото и португалските конквистадори, подобно на испанските, са се стремели с меч и кръст да поробят южноамериканските индианци.

Томек и Сали с интерес гледаха старите сгради, чиито мрачни зидове пазеха историята на кървавата завоевателна война и безнадеждната съпротива. Разгледаха старинната катедрала от XVIII век и след това се запътиха към прочутото рибарско пристанище Веро Песо, просмукано от характерната миризма на риба. Беше пазарен ден. Край брега на реката се чернееше гора от мачти на различни корабчета, гемии и индиански лодки, с които хиляди хора пристигаха на пазара в Белем дори от доста отдалечени кътчета на Амазония.

Тържището представляваше незабравима гледка. На фона на зиданите, не особено високи къщи, украсени с фронтони или островърхи кулички, сновеше пъстроцветна тълпа. Светлокафяви индианци, метиси, негри, чиято кожа варираше от пепеляво до абаносово черно, мулати, японци, китайци и бели идваха на пазара не само за да продадат или купят нещо, но също така, за да разменят новини и клюки. В дива Амазония селищата, понякога и отделните къщи бяха разделени помежду си от стотици километри непристъпни дебри. Затова на пазара никой не бързаше, не проявяваше нетърпение, всеки с готовност се впускаше в разговори.

Младите съпрузи останаха доста дълго на Веро Песо. Сали купи няколко дреболии за приятелите в Манауш, а после кръстосваха по площада и с любопитство наблюдаваха пъстрата тълпа. Някои продавачи бяха отворили сергии, а други бяха сложили стоката си направо на каменната настилка. Там можеше да се купи ориз, грудки и стрито, едрозърнесто брашно от маниока, наричано фариня, кастаньош ду Пара, или прочутите бразилски орехи, какао, кокосови орехи, банани, ананаси, риба — от най-дребна до великанска, — а покрай множеството хранителни продукти и ценни крокодилски, змийски и ягуарови кожи, чудновати изделия от крилата на прелестни пеперуди, огърлици от сушени семена, дантели от палмови влакна и много, много различни предмети, изработени от сръчните индиански ръце. Не липсваха и сбирки от пеперуди, връзки изсушени колибри, дори живи папагали, които умееха да произнасят някои португалски и испански думи, маймуни, а се случваше и жива анаконда или ягуар.