Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

— Били ли сте някога в страна, обзета от златна треска? — продължаваше да пита Сали.

— Бях веднъж за малко в Аляска. Тогава карахме брашно. Златотърсачите почти умираха от глад край река Юкон. За хранителните продукти плащаха с чисто злато! Какви ли не работи слушах тогава. Но там в най-голяма опасност се намираха ония, на които се беше усмихнало „златното щастие“.

— А нима в Бразилия е другояче?

— Другояче ли? Същински ад! Оня тип, за когото споменах, само по чудо се беше измъкнал жив от лагера на събирачите на каучук в джунглата, където две години трябвало да опъва едва ли не като роб на галера. Направо грабеж и робство!

— Ужасни истории разказвате — каза Сали. — Щом е тъй, не мога да разбера защо господин Смуга се съгласи да замине там, а отгоре на това взе и Натка и Збишек?

— Нашият Смуга е врял и кипял. На него не му е за първи път. А двамата млади сигурно не е изложил на опасност, сама ще се увериш.

— Аз също съм сигурен в това — намеси се Томек. — Дано само не се наложи в Белем дълго да чакаме кораб, за да продължим нагоре по Амазонка. И без това твърде много време е минало от изчезването на господин Смуга!

— Все ще се нареди някак, там аз ще имам грижата — отговори капитанът. — Чакайте, колко време е минало от изчезването на Смуга? Я дай писмото от Збишек и Наташа!

— Зная го наизуст — каза Томек. — Смуга е потеглил от Путумайо в края на юни. Писмото е от октомври, а го получихме през ноември. Сега след една седмица е Коледа, значи, господин Смуга от шест месеца не дава признаци на живот.

— Действително доста време — съгласи се Новицки.

— За откриване на някакви следи не може дори да се мечтае — унило се обади Сали.

— Да, това не влиза в сметката — потвърди Томек. — Там дори се е сменило годишното време. Господин Смуга е тръгнал през сухия сезон, който продължава от април до октомври, а сега вече от два месеца в Амазония е настъпил дъждовният период, тоест зимата. Амазонка и нейните притоци са залели значителни пространства от страната.

— Може ли това да осуети нашата спасителна експедиция? — още повече се разтревожи Сали.

— По-скоро ще затрудни събирането на сведения — отговори Томек. — През периодите на пълноводие хората, а дори и животните, се оттеглят от бреговете на реките. Ето защо няма лесно да намерим ония, които биха могли да кажат нещо за Смуга. Затова пък, ако става въпрос за начина, по който ще се придвижва експедицията, в Амазония на много места винаги се пътува с лодки. Виждаш ли, Амазонка през по-голямата част на годината излиза от бреговете си и някои области непрекъснато са наводнени. Това е така, защото дъждовният период настъпва по различно време в северното и в южното полукълбо. Поради това последователно прииждат ту левите, ту десните притоци на Амазонка. 66 66 Водите на Амазонка прииждат два пъти годишно и тогава нивото им се покачва с 15–20 м. По-голямото прииждане на реката трае от февруари до юни, а по-малкото от октомври до януари.

— Ти си чудесен, Томи! — възкликна Сали. — Никога не си бил в Бразилия, а пък я знаеш на пръсти! Ще преодолеем всички пречки! Ти и господин капитанът положително ще се справите с всичко.

При тези думи Сали се усмихна лъчезарно на двамата мъже. Огромният Новицки чак примижа от удоволствие, а и Томек поруменя, защото и двамата бяха чувствителни към подобни комплименти.

Двата дни минаха бързо за тримата приятели. Приготвяха се за слизането на сушата след дългото морско пътешествие, ходеха при добрия Динго, който се намираше в помещението за животни, правеха предположения за съдбата на Смуга и съставяха планове. На третия ден почти от зори застанаха на палубата, защото на запад вече се мержелееше синкавата ивица на крайбрежието.

Бледото отначало очертание на сушата постепенно се разрастваше, ставаше по-плътно, придобиваше все по-реални форми, докато накрая, някъде към пладне, северните брегове на Бразилия засияха с тропическото си очарование. Настъпателният океан се блъскаше с глухо ръмжене в крайбрежната плитчина, а после, пръскайки бяла пяна, кротко пълзеше по златистите широки плажове. Другаде отново с ярост нахлуваше сред мангровите гъсталаци, чрез които ненаситната джунгла, слизаща едва ли не в самия океан, се бранеше от неговата разрушителна сила. Тук-таме кокосови палми поклащаха великолепните си ветрила, сякаш примамваха дошлите отвъд безкрайния океан навътре в живописния и същевременно тайнствен континент.