Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

— С една дума, вече се приближаваме до Бразилия — побърза да се намеси капитан Новицки, който знаеше слабостта на Томек към географията и се боеше да не последва още по-дълга лекция за Амазонка.

— Значи, скоро ще видим Збишек и Наташа, а може би и господин Смуга — зарадва се Сали.

— Кой знае, мило синигерче! Може и това да стане — намеси се Новицки. — Трудно ми е да повярвам, че такава хитра лисица като Смуга няма да се измъкне дори от най-тежкото премеждие!

— Аз също не мога да си представя това — каза Томек. — Господин Смуга неведнъж е изчезвал за дълго време.

— Което си е право — право, той си ходи по свои пътеки — прибави капитанът. — Колко много се страхувахме за него, когато ни извика в Индия! Мислехме, че вече е загинал, а накрая го намерихме в манастира в Хемис, откъдето ни поведе на експедиция из вътрешността на Азия 63 63 Става дума за експедицията, описана в книгата „Томек по следите на Йети“. .

— Дано и сега стане така — въздъхна Томек. — Може Збишек и Наташа наистина твърде прибързано да са ни повикали на помощ?

— Няма да им се сърдя за това, стига да заварим Смуга жив и здрав в Манауш — рече капитанът. — Отдавна не сме ги виждали. Ще се прегърнем, ще побъбрем и ще отплаваме обратно при баща ви!

— Татко сигурно много се тревожи — каза Сали. — Толкова искаше да участвува в спасяването на господин Смуга!

— Вярно казваш, синигерче, но не би могъл насред работата да прати Хагенбек за зелен хайвер. Договорът е свещено нещо! Неустойката като нищо щеше да ни разори.

— Точно това беше най-голямата пречка — въздъхна Томек. — Татко би захвърлил всичко заради спасяването на господин Смуга, ако можехме да покрием разходите, свързани с развалянето на договора. Той едва успя да издействува съгласието на Хагенбек за вашето заминаване, капитане.

— А може така да е по-добре? — промърмори капитанът. — Не е много разумно отведнъж да се хвърлят през борда всички спасителни пояси!

— Какво имате пред вид, драги капитане? — полюбопитствува Сали.

— Хубаво си помисли и ще разбереш! — отговори Новицки. — Ако не намерим Смуга в Манауш, ще тръгнем да го търсим.

— Нищо ново не казахте! — възмути се Сали. — Нали затова отиваме в Бразилия.

— Не се пали толкова! — смъмри я Новицки. — Ако не се е върнал в Манауш, значи, се е загубил в тая дива страна. Щом такъв опитен пътешественик може да изчезне там, то и на нас може да ни се случи нещо лошо. Тогава, синигерче, твоят уважаем свекър ще вдигне платната и ще ни се притече на помощ. Разбра ли сега?

— Виждам, капитане, че вземате под внимание всички възможности, дори и… най-лошите — угрижено каза Сали.

— Само който е още зелен, разчита винаги на попътен вятър!

Млъкнаха и умислени се загледаха в чайките, които с жален писък се виеха над кораба. След малко Новицки наруши мълчанието:

— Гладни са птиците, а и моят стомах се бунтува. Платили сме за храната, тъй че да вървим на закуска. Нищо не оправя настроението така, както доброто ядене и чашка ямайка 64 64 Ямайка — вид ром от захарна тръстика. — Б.пр. .

Преминаха в общата трапезария. По време на закуската обсъждаха плановете за следващите дни, защото скоро щяха да напуснат „Звездата на Юга“, с която преплаваха Атлантическия океан.

— Край на вашите удобства — каза им капитан Новицки. — В Белем ду Пара 65 65 Белем ду Пара (старото име на Санта Мария Де Белем до Грао Пара или Света Мария Витлеемска от Грао Пара) е столица на щата Пара и същевременно най-големият град в Северна Бразилия. Градът е основан в началото на XVIII в., има много архитектурни паметници в колониален стил. В 1960 г. е имал 338 хил. жители. ще трябва да се качим на някой речен параход. Обикновено те са натъпкани като консерви. Ще срещнем много тъмни субекти.

— Чувала съм, че океанските кораби могат да плават по Амазонка — намеси се Сали. — Бихме спестили време, ако нашият кораб отиваше направо в Манауш.

— Би могъл да стигне дотам! Кораби с тонаж до пет хиляди тона могат да отиват до Манаушу, а до три хиляди — дори до Икитос в Перу. Но какво ни топли това, след като „Звездата на Юга“ завършва рейса си в Белем!

— Защо казахте, че в Белем ду Пара ще срещнем много тъмни субекти? — полюбопитствува Сали.

— Не само там, синигерче, В Бразилия и в Перу все още върлува каучуковата треска. Каучукът сега е черното злато на Южна Америка. Преди няколко години бях в Белем ду Пара. Тогава един тип, който също си търсеше щастието в джунглата, ми разказа, че каучуковата треска докарвала хората дори до по-голяма лудост, отколкото златната треска в Калифорния, Аляска или Клондайк.