Мери Мартин - Старлет

— Вероятно си абсолютно прав за това. Никога не съм срещал друга такава жена през целия си живот. — Франк направи гримаса на отвращение. — Внимавай много с нея, ако си решил да приемеш поканата й. Тази кучка е по-подла и от глутница чакали. Няма думи, с които да се опише на какво са способни само за да се докопат до този имот.

Изражението на Деър бе мрачно.

— Смяташ ли, че могат да стигнат и до убийство, за да получат онова, което искат?

— Предполагам, че биха могли — отвърна Франк, гледайки го втренчено с поглед, потвърждаващ казаното. Неговата широка ръка с груби пръсти бе сграбчила здраво чашата с бърбън. — Не се и съмнявай, че те не са го правили до сега.

— Нали не мислиш, че смъртта на баща ми е случайна?

— Баща ти беше превъзходен ездач. Смятам, че нещо смърди до небесата, когато става дума за този нещастен случай с него. Предполагам, разбираш какво искам да ти кажа; не позволявай изисканите им маниери да те заблудят и внимавай какво има зад гърба ти.

Погледът на Деър срещна неговия с разбиране.

— Аз правя това толкова отдавна, че ми е станало втора природа, Франк. Все пак благодаря за предупреждението. И не се безпокой; ще го запомня!

Жената нежно се усмихваше насън. Беше сънят, същият, който толкова често й се явяваше, и макар да беше болезнено възпоминание за отдавнашни времена, тя го възприемаше с благодарност. За нея действителността бе далеч по-тъжна, така че тя прегръщаше тези неясни спомени и се стараеше да вдишва техния аромат възможно най-дълго.

Малкото момиченце с бледо сребристите къдрици стоеше на балкона на втория етаж, направен от сложно преплетени черни ковани железа, и размахваше фино изтъканата си кърпичка към любимия си баща. Както винаги, настроението й се приповдигаше, когато го видеше.

— Почакай ме една минутка, папа, слизам веднага — извика му тя.

Бенджамин Тримейн отметна назад златистата си глава и се усмихна с бащинска гордост на своята рожба.

— Не бързай. Вземи си чадърчето против слънце, скъпа. Днес напича жестоко.

Тя кимна с нетърпение и завъртайки се около себе си, се втурна в просторната спалня, облицована с розово дърво и множество картини — истински произведения на изкуството. Достигайки до леглото е балдахин, затрупано от купчина дрехи и жакетчета, тя грабна фееричния слънчобран, който щеше да подхожда на дневната й рокля.

Нейната дневна рокля е ярки цветя бе ушита по последна мода — парижко творение, което баща й бе донесъл при последното си пътуване в чужбина. Петна от розово и ябълково зелено затрептяха около белите детски ярешки чехлички, когато тя хукна надолу по централното стълбище и изхвърча навън през тежката дъбова врага.

Очите на Бенджамин Тримейн се навлажниха, когато я видя и гърдите му се изпълниха с гордост. Тя бе четвърто поколение Тримейн, рафинирано и солидно доказателство за потеклото на една фамилия. Бе преживяла на тази земя в тих разкош по-голямата част от живота си. Нейният живот всъщност бе започнал от това балдахинено легло в просторната господарска спалня и продължил така спокойно през всичките тези години.

За съжаление кончината на майка й бе заставила Бенджамин сам да отглежда дъщеря си. Всички знаеха, че той безумно обича малкото си момиченце и бе готов на всичко, за да я направи щастлива. Тя беше неговата боготворена принцеса, родена за разкош и винаги под закрилата му.

Още от люлката Старлет бе дъщеря на богати родители. Бенджамин бе наследил след смъртта на баща си прилична сума, която бе инвестирал разумно.

Старлет продължи да сънува, сгушвайки се още по-удобно под топлите завивки.

Бенджамин Тримейн бе самоизградила се личност. Усещането, че е винаги схванат от стоенето зад бюрото в задушната счетоводителска стая, и обстоятелството, че внезапно се озова със средства за по-приличен живот, го накараха да премести младото си семейство на запад — към Ню Мексико, където имаше намерение сам да потърси собственото си щастие. Бенджамин създаде известни контакти там, а след няколко месеца отиде сам и до Текила Бенд.

Той сметна, че земята на това място е невероятно красива и остана.

Скоро след това неговата втора съпруга и синът му от предишния му брак — Алек, се установиха с него в Текила Бенд. Той събра всеки възможен цент, който имаше на разположение, и купи хиляда акра земя, на чиято територия имаше и няколко мини. Бенджамин бе човек с големи мечти и си казваше, че един ден непременно ще му се усмихне късметът и ще стане богат — дори милионер.