Мери Мартин - Старлет

Джейд спря коня си на вратата, както се бяха споразумели, и през двете или трите минути на очакване на сигнала на Нощния Сокол намери в себе си силата, която бе търсила по време на краткото пътуване. Гърбът й се стегна, превъзходните й черти приеха нормалния си израз на хладно и непроницаемо безпристрастие. Щеше да следва плана, който бяха предложили Деър и Нощния Сокол. Но когато Старлет бъде открита, ако се окаже, че или Алек, или Касондрия са имали нещо общо с нейното изчезване, тя ще се върне да ги запознае с изтънчената жестокост на древната източна култура.

Когато бухалът избуха три пъти, тя вписа в чертите на лицето си скръб и болка, и смушка коня да върви. Със силни викове заудря по входната врата на имението, след което буквално падна в ръцете на изненадания слуга.

— Моля ви, о, моля ви, трябва да доведете Алек и Касондрия. Със Старлет се е случило нещо ужасно!

Но двамата Тримейн вече бяха до нея във фоайето, събудени от силните викове и настоятелно хлопане по вратата.

— Какво искаш да кажеш с това, че нещо ужасно се е случило със Старлет? — попита Касондрия с ръка на гърлото, като погледна в отчаяние Алек.

Джейд клатеше безумно глава настрани, като дишаше ускорено, а очите й се плъзгаха ту към единия, ту към другия, отчаяно, паникьосано… и без да изпуска нищо.

— Аз… не зная точно какво се е случило. Само това, че Деър Маккалистър я доведе в града преди по-малко от час. Била е сериозно ранена.

— Но жива — подчерта Касондрия.

— Все още. Остава ми надеждата, че и сега е жива. Говореше несвързано. Все повтаряше вашите имена и бе така разтревожена, че докторът ме изпрати да ви доведа. Моля ви, побързайте. Моля ви!

— Къде са я намерили? — попита предпазливо Алек.

Джейд едва успя да се въздържи от усмивката на задоволство. Значи мерзавецът наистина знаеше нещо. Добре, тя щеше да се върне по-късно за него… и неговата любовница също, ако откриеше, че Касондрия е замесена. Засега трябваше да продължи да играе ролята си.

— Не зная. Нямах време за въпроси. Направих само това, което ми бе казано, и полетях с вятъра, за да стигна дотук. Ще дойдете, нали? Зная, че отношенията между вас и Старлет бяха обтегнати, но тя ви вика. Няма да й откажете, когато… — Тя остави изречението недовършено, зарови лице в ръцете си и зарида.

— Разбира се, че ще дойдем. Тя е при доктора, нали така каза?

— Да. Впрочем, той е при нея в квартирата й над магазина за дрехи. Моля ви, трябва да побързате.

— Ти се връщай обратно — заповяда й Алек, като обви загрижено ръка около кръста й и я поведе внимателно, но настойчиво към вратата. — Ние ще се облечем и ще те последваме, колкото може по-бързо.

Джейд не рискува нито миг повече и бързо излезе от стаята навън в настъпващата утрин. Спря се само за секунда да погледне назад към къщата. Бавна усмивка заигра по устните й.

— По-добре да ме последвате, защото ако не го направите, ако не попаднете в капана на Деър, ще се върна аз — каза тя на глас.

Нейната част от плана бе изпълнена. Тя се качи на коня и тръгна надолу по алеята, като се спря до вратата, за да изчака вика на бухала, сигнала, който щеше да й покаже, че Нощния Сокол и Деър все още наблюдават имението.

В имението Касондрия яростно упрекваше Алек.

— Ти глупако! Ти тъп, тъп идиот! Намерили са я и сега ще им каже всичко.

— А може би не. Не ти ли мина през ум, че Джейд малко преиграва?

Лицето на Касондрия се изкриви в гримаса на съмнение.

— Тя бе объркана. Не, мисля, че казваше истината.

— А ако не е така? Ако някой е открил, че любимата ми сестра липсва, и само се опитва да ме накара да проверя какво е станало и по този начин да ги отведа до нея? Тогава какво?

— Какво ще правим в такъв случай?

— Ти, моя мила майко, ще отидеш в града точно както казахме на Джейд, че ще направим. Вземи един от мъжете със себе си. Ако Старлет е там, можеш да го изпратиш при мен и аз ще дойда също. Ако не е — мъжът може да ми донесе и тази вест също и аз ще зная, че Маккалистър ни устройва капан.

— Ти, копеле такова! Искаш да ме изпратиш като жертвено агне на кладата? Няма да отида!

Алек я сграбчи така жестоко за ръката, че нарани деликатната й кожа.

— Ще направиш точно каквото ти казвам. Ако е там, можеш да я заставиш да не говори. Ако не е, можеш да поискаш обяснение за тази ужасна шега, която безумно ни уплаши и двамата.

— Те няма да повярват в това. Знаят какво мисли Старлет за нас и че едва мога да я понасям.

— Използвай поне веднъж главата си, Кас. Ти чу Джейд. Имало е натегнати отношения между нас, но ние все още сме едно семейство.