Мери Мартин - Старлет

Джейд излезе и за миг се спря пред магазина.

— Къде си, Старлет? И защо е трябвало да си идваш снощи, за да излезеш пак? — Нямаше отговор на загадката, само предположения, и нито едно от тях не бе приятно… освен…

Джейд повдигна края на полата си и стъпи на тротоара, а тъмните й бадемовидни очи се стесниха.

— Най-добре е да бъдеш готов с отговора си за това къде е тя, Деър Маккалистър, защото ако й се е случило нещо, ще настоявам да се вземат мерки срещу теб… и то не по начина, по който си свикнал да постъпвам или който ще намериш за приятен.

От деня, в който умря Тед, Деър бе погълнат от чувство за вина, угризение на съвестта и безсилен гняв, но агонията, която преживяваше през двата дни, откакто бе отпратил Старлет, беше по-лоша от всичко, което му се бе случвало някога. Тя го бе изпълнила така, както нищо друго преди в неговия живот, и заминаването й остави огромна празнота в душата му.

По средата на втората нощ той реши, че може да облекчи жаждата си по гази буйна, среброкоса жена, която бе влязла под кожата му и предизвикала непреодолимо желание, единствено в ръцете на друга жена, като се надяваше това желание поне малко да намалее.

С такава цел той се запъти към бордея и Джейд точно когато мракът се спускаше над безлюдния град.

Розалия Валдес отвори на настоятелното му хлопане и върху устните й се изписа широка усмивка за добре дошъл, но погледът в смолисточерните й очи бе изпълнен с изненада.

— Деър, колко е прекрасно да те видя, но не си ли малко подранил? Повечето от момичетата ми едва сега се измъкват от леглата си.

Той я сграбчи с ръка отзад за абаносовите й коси, дръпна я към себе си и я целуна горещо.

— Не трябва да ги оставяш до толкова късно, скъпа.

— А, да, наистина, но за съжаление това е последствието от начина ни на работа. — След това високо, необуздано и неприлично се засмя. — Но какво са няколко саможертви, когато има толкова голямо възнаграждение за работата ни?

Деър се засмя и се почувства малко по-добре.

— Наистина, а като става дума за твоите момичета, ще ми извикаш ли Джейд?

Тя затвори вратата зад него, въведе го в личния им салон и му кимна да седне. Розалия отиде до бара, за да му налее един голям коняк, и нацупи извинително устни.

— Съжалявам, Деър, но красивата ми черноока палавница не е тук.

Деър прикри разочарованието си зад една крива усмивка.

— Това означава, че поне едно от твоите момичета е изпълзяло от леглото в един по-приличен час. Само съжалявам, че е било точно това, което ми трябва. Нашата Джейд е специална.

Розалия наблюдаваше Деър, докато му подаваше питието и му предлагаше пура от скъпата, украсена с мозайка кутия на масата близо до него. Не беше толкова спокоен, колкото се опитваше да изглежда.

— Точно такава е и затова й позволявам да разполага със свободно време, каквото другите нямат. Тя си е такава — независима. — Розалия седна на края на канапето от дясната му страна и внимателно оправи гънките на тафтената си рокля. — Често съм я сравнявала с екзотична птица, която въпреки че е уловена, никога не може да бъде опитомена. — Тя се протегна да го потупа по коляното и се усмихна провокиращо. — Но ще си струва да я изчакаш, нали, приятелю?

— Къде е отишла? — попита небрежно Деър.

— Каза нещо за гостуване при Старлет — отвърна Розалия и сбърчи леко чело, когато погледна часовника на бюрото си. — Но това бе преди няколко часа. Мислех, че трябва да се върне досега. — Тя сви рамене и се засмя с опрощаваща усмивка. — Както и да е, скоро ще се върне, сигурна съм. Междувременно, защо не се кача горе да размърдам някоя от другите. Сигурна съм, че ще намерят начин да те позабавляват, докато чакаме.

Когато се изправи, Деър я спря и я хвана за китката.

— Няма нужда. Ще ми бъде приятно да остана с теб, докато тя се върне. Седни тук и ми кажи как върви бизнесът. Какви клюки са научили момичетата ти, откакто идвах за последен път?

Розалия отстъпи, но го погледна учудено с дяволито извити нагоре вежди.

— Всъщност, Деър, единствената клюка, която сме чули, засяга теб.

Деър моментално застана нащрек, но успя да прикрие отчасти изненадата в тона си.

— Аз? Какво сте чули за мен, което да кара хората да говорят?