Стив Мартини - Класацията

Аби притисна уста с ръка и потрепери. За миг и тримата се взряха в тялото на паважа. Локвата кръв ставаше все по-голяма. Изведнъж другият пуерториканец побесня и се хвърли с все сила към Джак. Повали го и двамата се затъркаляха на земята на няколко крачки от неподвижното тяло. Нападателят успя някак си да измъкне ножа от гърба на приятеля си и замахна. Но усети допира на студен метал в слепоочието си, извърна се и видя полуавтоматичния пистолет, опрян в главата му.

— Достатъчно — каза Джак и щракна ударника. Ножът изтрака по паважа. Джак вдигна мъжа за яката и го блъсна да върви напред. — Изчезвай. Махай се. Ако се върнеш, ще те убия. Ясно ли е? — Той размаха пистолета, за да няма недоразумения. След това ритна пуерториканеца отзад и мъжът побягна надолу по улицата. Двамата му приятели — оня със счупената ръка и другият, с избитите зъби — го последваха. За по-малко от минута Джак бе осеял улицата с трупове.

Аби продължаваше да трепери. Джак не й обърна внимание, приближи се до лежащия на земята и сложи пръст на врата му.

— Да извикаме линейка — обади се плахо Аби.

— Няма да му трябва — поклати глава Джак. Не беше напипал пулс. Той се изправи, извади кърпичка от джоба си и вдигна ножа. — Май не съм го пипал — каза той, — но човек трябва да е внимателен. — Той избърса дръжката и острието и пъхна окървавената кърпа в джоба на убития. После сграбчи Аби за ръката. — Да се махаме, преди приятелчетата му да доведат подкрепление.

— Благодаря за услугата — заяви Морган. — Знам, че не е твоя работа. — Тази сутрин Морган бе отишъл в кантората на Алвин Къмингс, разположена в едноетажна сграда в южна та част на Сиатъл. Приличаше на застрахователен офис, с мръсни щори и умрели мухи по перваза на прозореца.

Самият Къмингс напомняше на агент от ФБР. Преди да се пенсионира, наистина беше такъв. Беше вършил и други работи за правителството. За някои Спенсър знаеше, за други само се досещаше. Сресан на път, с очила в сребристи рамки, слабо и мускулесто тяло, Къмингс беше от старата школа. Типичен федерален агент от времето на Едгар Хувър, бял мъж, англосаксонец, протестант, с изискан сив костюм. Действията му все още се отличаваха с почти военна точност, която беше впечатляваща, макар и малко демоде.

— Няма проблеми — усмихна се сдържано Къмингс. — Не ми отне много време. Ще получиш това, за което плащаш. — Къмингс искаше да каже: тоест нищо. Беше направил без — платна услуга на адвоката, който му беше подхвърлял доста работа през годините. Сега Спенсър имаше личен проблем и Къмингс беше готов да помогне. Той подаде натракания преди минути на компютъра доклад, който съдържаше определена поверителна информация, чиито източници не биваше да се назовават. Точно поради тази причина Къмингс не бе изпратил доклада по факса, а се бе обадил на Спенсър да дойде да си го вземе лично.

— Това е той. Южна Каролина — заяви Спенсър.

— Мястото се казва Кофин Пойнт. Според моята информация наследствено имение. Принадлежи на семейството от няколко поколения.

— Селско момче — усмихна се Спенсър.

— Само дето е учил на север. Има дипломи от Колумбия и Станфорд. После изчезва за малко. Някъде през осемдесетте.

— Трябва да има сведения за финансовото му положение.

— Оскъдни. Доходи от по неколкостотин долара на месец. Един заем, една кола. Това ме усъмни. Или е бил на социални помощи, или е правил нещо друго.

— Какво?

— Това е поверителна информация — подаде му лист хартия Къмингс. — Никога не си я виждал. Ясно ли е? — На листа отгоре беше написано „Министерство на отбраната“. — Баща му е бил военен. В морската пехота. Името Джо Джърмейн е синоним на вярна служба. Синът тръгнал по стъпките му. Първо обучавал новобранци. После изчезнал.

— Къде е отишъл?

— В специалните части. Абсолютно секретно поделение.

Наричат го „Морски плъх“. Командвал е малък отряд моряци за ударни действия. Първи във всеки въоръжен конфликт.

Работят съвместно с тюлените. Нощно разузнаване. Плуват по реки и други водни пътища, набелязват цели за артилерията и авиацията и изчезват незабелязано. Така и не разбираш откъде идва ударът.

— И той е правил това?

— С пълна сила — потвърди Къмингс.

— Но сега е в пенсия?

— Ако може да се вярва на армейските архиви — сви рамене Къмингс.

— Какво искаш да кажеш?

— Носят се разни слухове. Преди няколко години имало някакъв гаф. — Къмингс се облегна назад и с удоволствие продължи: — Твоят човек Джърмейн изглежда доста чепат. Посдърпал се с началството, вдигнал се доста шум, после станал и тоя гаф.