Стив Мартини - Класацията

Джак също се насили да се усмихне.

— Говориш ли испански? — попита я той.

— Малко — кимна зад гърба му Аби.

— Е, сега е времето да го практикуваш.

— Cómo está usted? — запита тя мъжа с тръбата в ръка. Той се ухили. В устата му липсваха доста зъби. Явно беше водачът.

— O, muy bien — каза той. — Muy bien. Y usted?

— Bien — опита се да се усмихне и Аби, като че ли си вярваше, макар че краката й трепереха. Да, бяха добре, просто отлично.

Мъжете избухнаха в смях.

— No. No. Usted no esta bien. Te voy a robar.

— Казва, че не сме добре — поясни Аби. — Казва, че ще ни ограбят.

Мъжът с тръбата махна с пръст, сякаш искаше да каже: ела тук. Джак й прошепна да не мърда от мястото си и изрева:

— Да ти го начукам!

По погледала беззъбия Аби разбра, че не му е за пръв път да чува такива неща.

— О, не, сеньор, аз смятам да чукам, но не вас — проговори той изведнъж на английски. — Дайте ми портфейла и часовника си и изчезвайте.

— Дай им ги и да вървим — обади се Аби.

— Кой е казал нещо за тебе, маце? — огледа я похотливо мъжът с тръбата. — Ти ще поостанеш малко с нас. Как се казваше на английски? — затърси думата той. — Да се позабавляваме.

— Още ли искаш да му дам часовника и портфейла си? — попита Джак.

— Май не бях права — съгласи се кротко Аби.

— Искаш ли го? — посочи часовника си Джак. Беззъбият се ухили. — Твой е. Ела да си го вземеш.

Усмивката изчезна от лицето на непознатия. Той замахна с тръбата и направи крачка напред. Другите също пристъпиха. Един от тях извади изпод ризата си нож и натисна копчето. Десетсантиметровото острие проблесна в мрака.

Бяха заобиколили Джак в полукръг, чиито краища опираха в стените на къщите. Аби се гушеше зад гърба му и трескаво се оглеждаше за нещо, което би могла да използва за защита. Уви, не виждаше нищо.

Джак също направи една крачка и те отстъпиха. Аби изведнъж се оказа сама във входа, като зайче в клопка. Единият от мъжете в края на дъгата видя това и посегна към нея. С едно плавно движение, без дори да поглежда, Джак замахна с крак и го удари точно под коляното. Аби чу изхрущяването на костта. Мъжът изкрещя от болка и се преви. В същия миг Джак го ритна право в лицето и го просна по гръб на паважа. Главата му се удари с трясък, от устата му потече кръв. Повече не помръдна. Един по-малко.

Това светкавично развитие на нещата оказа смесен ефект върху останалите. Един се дръпна назад. Водачът замахна с тръбата, но не улучи. Джак явно заслужаваше повече уважение, но не биваше и да се губи лице пред групата.

Мъжът, който се бе дръпнал, заговори бързо на испански и замаха с ръце. Аби не разбра всичко, но жестовете му бяха достатъчно красноречиви. Настояваше да бягат. Тези туристи се бяха оказали прекалено голяма хапка за тях.

Водачът изкрещя нещо окуражително. По лицата на останалите се изписа мрачна решителност. Макар и неохотно, те застанаха отново в полукръг. Водачът се втурна напред. Джак улови ръката му и със светкавично движение я удари в коляното си. Аби чу някакво изхрущяване и осъзна, че Джак току-що е счупил ръката на нападателя, който изрева и изпусна тръбата. Тя падна с трясък на паважа и ехото отекна в стените.

Използвайки болката, Джак сграбчи счупената ръка, повдигна мъжа и с пълна сила го изрита в слабините. Водачът изрева повторно и се строполи на земята, притиснал удареното място със здравата си ръка. Един от приятелите му побягна надолу по уличката. Останалите двама обаче се оказаха от друго тесто. Онзи с ножа пое водачеството. Той подхвърли острието така, че върхът се оказа между палеца и показалеца му — готов за мятане.

Джак присви рамене и се стрелна светкавично напред. Той заби юмрук в стомаха на нападателя с ножа и го повали по гръб. Двамата се затъркаляха по паважа. Пуерториканецът се опита да достигне падналия при сблъсъка нож, но Джак беше стиснал китката му в желязна хватка. Аби и последният от бандитите наблюдаваха безмълвно вкопчените в смъртоносен танц мъже. Изведнъж той осъзна, че няма кой да го спре, и се хвърли към Аби. Докато се бореше за живота си, Джак забеляза движението му с крайчеца на окото си.

Мъжът се нахвърли върху Аби и я стисна за гърлото. Тя се опита да бръкне с пръсти в очите му, но той само извъртя глава и я стисна още по-здраво. Аби усети, че се задушава и губи съзнание. С последни сили се опита да бръкне в чантичката си, висяща на рамото й, за спрея със сълзотворен газ. Току-що си бе спомнила за него.

Джак и противникът му се бяха изправили на крака и сега се бореха за ножа. Въртяха се като обезумели дервиши. Ръката на Аби напипа малкия флакон, измъкна го и го насочи към лицето на мъжа, който я душеше. Но преди да успее да го натисне, очите на нападателя й се изцъклиха и замръзнаха, като маслини в майонеза. Лицето му се вцепени и застина в някаква комична маска. Ръцете му пуснаха врата й и той отстъпи крачка назад, сякаш се канеше да каже нещо. Устните му се раздвижиха, но тя не чу нито звук. Струйка кръв започна да се стича й единия ъгъл. Ръцете му се протегнаха бавно към нея и тя насочи флакона към него. За всеки случай. После той се обърна и тя видя забития между плешките му нож. Ризата му бавно се обагряше в червено. Мъжът направи две крачки и се свлече на улицата.