Стив Мартини - Класацията

Аби го погледна пак. Кимна, но не успя да каже нищо.

— Жената на снимката Тереза Дженрико ли е? — Полицаят искаше недвусмислено потвърждение.

— Да. Как е станало? — настояваше за отговор Аби.

— Токов удар — каза лейтенантът. — Засега разследваме. Сещате ли се за някой, който би искал да опустоши къщата ви?

Аби го стрелна с очи.

— Един човек.

— Кой?

— Казва се Джоуи Дженрико. Бяха разведени. — Санфилипо кимна на едно от другите ченгета да запише. — Няколко пъти й нанесе побой. Не искаше да я остави на мира. Проверете в компютрите си. Ще намерите досието му. Бил е арестуван няколко пъти. Не е осъждан.

Санфилипо повдигна учудено вежди.

— Тереза оттегляше оплакванията си — обясни Аби.

Той кимна разбиращо.

— Имате ли адреса на Джоуи Дженрико?

— В чантата й има малък бележник. Записан е там.

— Това може да се окаже проблем — каза полицаят.

Аби го погледна.

— Вътре трудно може да се намери каквото и да било.

— Не разбирам.

— Още не сте видели как изглежда домът ви.

Не можаха да намерят бележника, чантата на Тереза или каквото и да било друго. Всичко беше на парчета.

Съдебният лекар беше сложил трупа в черен чувал, но Аби настоя да го погледне за последен път. В себе си се надяваше снимката да е била зрителна измама. Изкривеното лице на Тереза, както го бе заварила смъртта, се запечата дълбоко в съзнанието й. Нямаше да го забрави, докато е жива.

Морган Спенсър също бе дошъл, след като му се обади в кантората.

Той бе поел нещата в свои ръце, а Аби се бе отпуснала на един стол на верандата. Криминалистите все още ровеха из отломките в къщата й. Бе зърнала част от пораженията през прозореца, въпреки че не я бяха пуснали да влезе. Морган също потвърди самоличността на жертвата.

— Значи и вие сте я познавали? — попита ченгето.

Морган кимна.

— Да. Виждали сме се няколко пъти, но не бяхме близки.

— Ще трябва да намерите къде да преспите довечера — каза лейтенантът на Аби.

— Ще дойде при мен — обади се Морган, преди тя да реагира.

— Сигурен ли си? — погледна го тя.

— Настоявам. — Морган беше почти готов да я покани да живее при него. Винаги го бе желал, било то и в отделни стаи. По-късно щеше да помисли и за това.

— Някаква следа от чантата или бележника на жертвата? — Санфилипо бе мушнал глава през отворената пътна врата. Хората му вече ровеха из отломките във всекидневната. Виждаха се множество приведени гърбове, изумени лица. Лейтенантът се върна на верандата.

— Как се чувствате? — попита той Аби и й предложи малка разходка.

— Къде?

— Отзад.

Аби и Морган го последваха до задния двор.

— Мистър Спенсър, моля изчакайте тук. — Санфилипо улови Аби за ръката и я поведе към мазето.

— Къде отиваме?

— Ще ви покажа след секунда — отвърна детективът.

Двама души мажеха с черен прах около тезгяха, за да свалят отпечатъците от пръсти. Плотът беше обгорен — дъга овъглено дърво.

— Тук ли е станало?

Санфилипо кимна.

— Кога за последен път сменяхте бушон?

Аби се замисли за миг.

— Може би преди месец. Инсталацията е стара и често ми създаваше проблеми — каза тя.

— Да. Помните ли това? — Посочи дебела жица, която излизаше от задната част на таблото й висеше надолу.

Аби поклати глава.

— Не. Какво е?

— Проводник. Закрепен за задната част на таблото. Долу пада в локва вода. Когато е завинтила бушона в десния цокъл, веригата се е затворила. Двеста и двайсет волта — добави полицаят. — Вероятно е стояла във водата. Ако докоснеш таблото, край. — Обърна се към Аби и попита: — Виждали ли сте този кабел преди?

— Не — отвърна тя. — Нямаше го тук.

— Изглежда, някой се е погрижил за този нещастен случай — отбеляза ченгето.

— Джоуи — кимна Аби.

Той я изгледа объркано.

— Откъде е бил сигурен, че жена му ще смени бушоните?

— Не е бил. Все му е било едно. Аз защитавах интересите на Тереза при развода й.

Очите на Санфилипо се разшириха. Нещата започваха да се подреждат.

Двайсет и четирите часа, след които полицаите бяха обещали да пуснат Аби в къщата й, се превърнаха в седемдесет и два. Когато отиде там най-накрая, добре помнеше думите на Санфилипо за състоянието й. Въпреки предупреждението се оказа неподготвена за това, което я чакаше. Още от пръв поглед се виждаше, че е непоправимо. Близо час обикаляха с Морган из стаите, неспособни да решат откъде да започнат.

Все още издирваха Джоуи. Аби знаеше, че се крие. Не се съмняваше, че когато е изтрезнял, е осъзнал какво е направил и се е изплашил.