Стив Мартини - Класацията

До този момент бе смятал, че Карла ще му сервира Купър на поднос веднага щом сключи договор с него. Макар и по принцип да беше прав, Алекс я познаваше много добре и предполагаше, че по пътя към целта ще има някакво скъпоструващо отклонение.

— Казах ти, че ще платим един милион аванс за правата — каза Бертоли. — Какво повече искаш? Това не е нашумял автор. Не е изпробван. Рискът е голям. Книгата може да се провали.

— Знаеш не по-зле от мен, че няма — възрази Карла.

— А ти знаеш, че и най-добрата книга не може да стигне до върха, ако поне сто фактора не са налице. При повечето книги налице са около трийсет, ако имат късмет.

— Съжалявам, че гледаш толкова песимистично на нещата. — Припомни му, че от въпросните сто фактора най-важният е налице — възможната сделка за касов филм с участието на суперзвезда. През цялата сутрин Мел Уайг я бе молил по телефона да не отстъпва правата на друг продуцент. Беше достигнал три милиона и продължаваше да качва цената.

Това бе рекорд за неизвестен писател.

— Вече ти казах, Алекс. Твоята цена е начална. Един милион долара. — Ако никой не предложеше повече, Бертоли щеше да получи ръкописа за толкова. Карла бе положила сериозни усилия, за да превърне офертата му в минимална. След това щеше да пусне новината за предложението на киностудията и наддаването щеше да започне. Бертоли и издателството му щяха да бъдат смачкани по трасето и той го знаеше.

— Не — отвърна Алекс. — Не съм съгласен.

— Добре. Щом не си съгласен, ще отидем другаде.

— Не съм казал това. Какво искаш, Карла? Ако искаш милион и половина, добре, ще ти ги дам.

— Не, Алекс. Да не би да мислиш, че искам да те изнудя?

— Карла, как бих могъл да мисля подобно нещо? — Гласът му бе наситен със сарказъм.

— Просто смятам, че заради клиента си съм длъжна да установя каква е пазарната цена на книгата му.

— И твоите десет процента нямат нищо общо с това, нали?

— Бизнесът си е бизнес — каза Карла. Литературните агенти и издателите се занимаваха с това всеки ден. Авторите идваха и си отиваха. Обикновено мисълта за бъдещите сделки и изискванията за професионална етика караха агентите да се държат разумно и да не се опитват да изсмучат максималното. От друга страна обаче, рядко се появяваха толкова добри ръкописи. Ако имаш късмет, веднъж, най-много два пъти в живота.

— Добре. Два милиона — каза Алекс.

— Алекс, караш ме да се чувствам ужасно, но, казах ти, не мога. — Нещата се развиваха по-добре, отколкото беше очаквала. Бертоли знаеше не по-зле от нея самата, че ръкописът на Купър има още едно ценно качество — би могъл да постави началото на нов жанр: Това бе най-сигурният път към успеха. Лъдлъм го бе постигнал през седемдесетте с интернационалния трилър, Стивън Кинг през осемдесетте с ужасите, Гришам по-късно с юридическите си трилъри. Всеки от тях бе внесъл нещо ново и се бе носил на гребена на вълната до самия връх. Сега беше ред на Гейбъл Купър. Иронията бе във факта, че с темата за женското отмъщение се бе захванал мъж. Карла бе мислила за това и се бе питала дали то може да се превърне в проблем. Бе решила, че няма, когато видя самия Купър.

— Какво искаш, Карла? Да източиш кръвта ми?

„Колко ли струва тя?“ — помисли си Карла.

— Мисля, че правя грешка, но… давам ти го за четири.

— Четири милиона!? Ти си полудяла!

— Ще трябва да проверим.

— Това е безумие!

— Е, добре. Ще видим какво ще дадат на свободния пазар.

— Три — каза Бертоли. — И получаваме твърда опция за следващата му книга.

Това бе цената, която Карла се опитваше да постигне — като при партия шах.

— Запазваме си правата за чужбина — отсече тя, преди Бертоли да има шанс да реагира. Правата за превод по целия свят щяха да й донесат още един милион.

— Наистина искаш да ми изпиеш кръвта.

— Споразумяхме ли се, Алекс?

— Да.

— Тогава се усмихни. — Не го виждаше, но знаеше в каква гримаса се е изкривила физиономията за момента. Киселината щеше да разяжда стомаха му поне една година, дока то не възвърнеше трите си милиона. Двата милиона за книгата и филма, за които беше говорила на Джак и Аби, започваха да приличат на шест. Карла знаеше как да води бизнеса си. Правило номер едно — никога не искай прекалено висока цена за клиента си.

Аби не се бе чувала с Тереза от пристигането си в Ню Йорк, а имаше много новини. Умираше от нетърпение да й каже за продажбата на авторските права. Ужасно й се искаше да го сподели с някого. Морган Спенсър и Тереза бяха единствените, които знаеха истината, и единствените, на които й се струваше, че би могла да каже. Морган не си бе у дома.