Стив Мартини - Класацията

За два дни тя установи твърд режим. Ставаше рано, с изгрева на слънцето, и сядаше пред компютъра, сложен на масичка под прозореца на дневната, с изглед към морето. Като по часовник прекъсваше в девет за закуска. Джак пристигаше с плодове и мляко от пазара. После тя сядаше отново пред компютъра.

Обикновено успяваше да напише пет страници до обяд. С изключение на закуската Джак не се мяркаше наоколо. Аби беше дисциплиниран работник и не обичаше да й пречат. Като повечето писатели се нуждаеше от максимална концентрация. Изпадаше в странно състояние, при което съзнанието й се пренасяше в измисления от нея свят. Ако не видеше нещо в главата си, просто не можеше да пише за него.

Престоят на острова явно й се отразяваше добре. За две седмици успя да добави пет нови глави към ръкописа. Беше прехвърлила повече от една трета. Книгата сякаш се пишеше сама. Струваше й се прекалено лесно.

В ранния следобед тя и Джак се разхождаха по плажа. За страничния наблюдател бяха като двама влюбени. Но в същност те работеха. Джак настояваше за подробности за книгата, която трябваше да продаде. Щом щеше да застава под светлината на прожекторите и да отговаря на въпросите на медиите в Ню Йорк, трябваше да бъде добре подготвен.

Развлекателната литература може и да беше само една част от цялата индустрия на забавлението, но за хората, които пишеха и информираха за нея, това си беше сериозен бизнес. Издънки не се разрешаваха. Онези, които следяха поп културата, още си спомняха скандала с групата „Мили Ванили“. Една погрешна дума от страна на Джак, и целият им план можеше да рухне. Всичко, което кажеше за книгата, трябваше да звучи автентично, като че самият той я е писал.

Затова те разговаряха за дневния график на Аби, за механизма на създаването на един роман. Тя му напомни, че е написала първата книга на машина.

— Човек не знае какво може да им хрумне на Карла и Бертоли по време на вечерята — заяви тя. Знаеше, че те бяха разбрали това от самия ръкопис със зачуканите букви и без крайните поправки. Дребно нещо, но можеше да доведе до голям гаф. — Ако питат, кажи им, че си си загубил машината при преместването на острова. Следващата книга ще е на компютър, на уърд пърфект. Вероятно ще искат дискетата. Повечето издатели правят така. Кажи им, че ако се споразумеем, ще им я дадем.

Джак се заинтересува защо не използва програмата уиндоус. Аби не харесваше звънчетата и свирките. Забавяха я и й пречеха.

— Трябва да решиш дали искаш да пишеш, или да си играеш на игрички — намигна тя на Джак и той се усмихна неохотно. — Ако те питат, кажи, че обичаш простите неща.

Разговорите продължаваха и докато плуваха в океана. Аби ставаше все по-нервна. Времето напредваше. Джак трябваше да бъде в Ню Йорк след десет дни. Наближаваше и денят, когато книгата й щеше да се появи в книжарниците из страната.

— Сигурен ли си, че ще се справиш?

— Много се притесняваш — ухили се като хлапак той. Този човек просто беше създаден за обектива на фотоапарата.

— Мъча се да се сетя за нещо, което сме забравили — продължи Аби. — Помни, всички герои са измислени.

— Знам — заяви Джак. — Вече го минахме този въпрос. В книгата няма герой, когото да съм познавал. Всички действащи лица са продукт на моето въображение, понякога включващи черти на хора, които съм срещал. Създал съм мои собствени генетични комбинации.

— Това звучи добре — кимна доволно Аби. Тя подскочи при една вълна, залюля се и Джак посегна да я хване. После, когато вълната отмина, притисна тялото си към нейното.

— Ето така. И ти можеш да бъдеш една от моите героини.

— Не сега — помъчи се да бъде сериозна Аби. — Сега работим. Ако не внимаваш, ще ни вкараш в беля и двамата. Тези хора не са глупаци.

Той сякаш не й обърна внимание. Джак започваше да се отегчава.

— Откъде ти дойде идеята за книгата? — попита Аби.

— Стига вече с тия въпроси — притисна я още по-силно към себе си Джак. — Хайде да говорим за нещо друго.

— За какво?

— Не знам — замисли се за миг той. — За продължението. Там има ли любовна сцена?

— Не.

— Защо не?

— Не говоря за неща, върху които работя в момента — стрелна го с поглед тя. — На лошо е.

— Ти не ми вярваш — завъртя я той в ръцете си.

Тя плъзна очи по волевата брадичка, широките рамена и тъмните къдри, блестящи на слънцето.

— Не е вярно.

— Я кажи, какво знае Морган за продължението?

— Морган трябва да знае някои неща по чисто делови причини.

— Като например авторското право. Ясно. Но то не включва продължението, нали така? Аби, трябва да се научиш да ми вярваш повече.