Джим Марс - Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Макар че трябва да скърбим за загубите си, още по-наложително е да запазим главите си. Докато емоциите на момента са разгорещени, трябва да останем хладнокръвни и внимателни, така че да успеем да открием кой наистина стои зад атаката срещу Америка.

Вярвам, че основните въпроси, които повдигнах в текста по-горе, са също толкова валидни днес, колкото и през септември 2001 г.

И не спрях тук. В рамките на два месеца след 11 септември бях събрал голяма част от материала в тази книга и представих предложение на издателя ми, HarperCollins от Ню Йорк, под заглавието The War on Freedom („Войната срещу свободата“).

Беше ми казано, че емоциите са твърде силни, а съдържанието — твърде „горещо“, за да бъде публикувано незабавно. Влаченето около подписването на договор за книгата продължи до средата на 2002 г. По онова време няколко служители на ФБР и ЦРУ бяха излезли пред обществеността, за да свидетелстват, че са се опитали да предупредят висшестоящите си за надвисналите терористични атаки. Нагласата към моето предложение за книга омекна и аз подписах договор за издаването на книгата заедно със съществен аванс.

След като работих трескаво през цялото лято на 2002 г., представих ръкописа през октомври. Редакторът ми беше въодушевен от работата ми и предсказа, че ще се продаде в повече от един милион екземпляра.

Колелата на огромно издателство се въртят бавно и едва през март 2003 г. книгата получи юридическа рецензия. Вече бях получил копие от корицата и публикуването беше въпрос само на няколко седмици. Юридическата рецензия, или проверката, е процес, в който адвокат верифицира материала и проверява дали няма нещо, което може да предизвика юридически проблем. Това препятствие беше прескочено и последните думи на адвоката бяха: „Вие ме удовлетворихте“.

След два дни обаче бях информиран, че публикуването на книгата е отменено от висш ръководител, който така и не я е прочел. Единственото оправдание, което ми дадоха, беше, че този шеф „не искал да разстройва семействата на жертвите от 11/9“. Това очевидно беше претекст, тъй като до днес повече от шестотин семейства са завели съдебни дела или срещу Саудитска Арабия, или срещу висши представители на администрацията на Буш.

При нормални обстоятелства, ако дадена книга е отменена по юридически причини, от автора се иска да върне всички пари, които е получил авансово. В този случай на мен ми платиха остатъка от целия аванс. За мен това беше ясна индикация, че отказът от книгата не беше нищо друго освен откровена цензура.

„Защо ще искат да попречат на хората да научат истините за 11/9, дори ако тези истини са притеснителни за обществеността и поставящи в неловко положение държавните власти?“ — запитах се, все още вярвайки, че живея в страна, която цени свободата на словото.

Продължих да самоиздавам The War on Freedom („Войната срещу свободата“) и приемът на книгата беше неизменно добър. (По чисто съвпадение друга книга със същото заглавие беше публикувана от учен на име Нафиз Ахмед горе-долу по същото време като моята. Тя представя отличен анализ на събитията от 11 септември.) Докато моите читатели продължаваха да изразяват изумление от информацията в книгата, осъзнах, че познанието, събрано оттук-оттам от публикуваните материали — в пресата и в Интернет, — наистина очертава мрачна картина на лицата и силите, стоящи зад днешните събития. Започнах да виждам, че е съществувала някаква сила, която не е искала тази информация да стане достъпна за широката общественост. Познанието несъмнено би разстроило внимателно конструираните „официални“ обяснения на ужасите от 11/9.

Днес е нов ден. Оторизираната версия за 11/9 беше напълно дискредитирана в очите на все по-осъзнаващото се население благодарение на всеотдайната работа на десетки журналисти и изследователи, смели хора от правителството, които „надуват свирката“, и дори разкрития от официалното разследване.

Както написах през пролетта на 2004, днес знаем, че:

— Широк спектър от стандартни защитни механизми, целящи да предотвратят подобна атака, систематично се провалиха на 11/9. Особено забележителни са нетипичните провали, които се случиха едновременно във Федералната администрация по авиация (FAA), Националния военен команден център (NMCC) и Северноамериканското командване на отбраната на въздушното пространство (NORAD) — всички те отговорни за защитата на американското въздушно пространство.

— Изтребителите не излетяха в продължение на повече от тридесет минути, след като беше очевидно, че четири пътнически самолета са се отклонили от курса и вероятно са били отвлечени. В случая на Полет 77, който уж се разби в Пентагона, измина един час и четиридесет и пет минути, без да бъде пресрещнат от изтребители.