Джим Марс - Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

В този катарзисен момент се почувствах упътен да публикувам втора книга, която е спътникът на Origin Press на „Вътрешна работа“. Тази книга е озаглавена One Planet: A Progressive Vision of Enforceable Global Law („Една планета: прогресивна визия за глобален закон, който може да се налага“). За миг видях, че тези две книги вървят заедно: едната, обявявайки проблема по непоколебим начин, а другата, предлагаща визионерско, но въпреки това постижимо решение на военната система — забраната въобще на войната .

Преживях нещо като Богоявление, гледайки изпълнението на Том Круз и Кен Уатанабе. В това състояние на съзнанието си тръгнах от киното, което е в комплекса „Йърба Буена Гардънс“ — обществен център в търговската част на Сан Франциско. Завих наляво, непреднамерено изправяйки се директно пред паметника на Мартин Лутър Кинг младши, който също е разположен в комплекса. Той се състои от алея, изпълнена с големи фотоси от движението за граждански права, всеки представящ д-р Кинг, плюс стъклени пана с цитати на вдъхновяващи думи от най-добрите му речи.

Разхождайки се из този мемориален комплекс и гледайки наследството на този велик войн на любовта, справедливостта и прошката, вече знаех в какъв дух трябва да дам живот на тази книга. И работата по нея оттогава насам се разгърна съвсем естествено.

„Вътрешна работа“ първоначално беше книга на издателство HarperCollins — малко по-обемиста и с различно заглавие. Както обяснява Джим във въведението си, Harper нямаха куража да спазят ангажимента си и да публикуват книгата, макар че я бяха приели на редколегия и дори бяха поръчали на адвокат да проучи ръкописа.

Втората част от първоначалния ръкопис — енциклопедично журналистическо разследване на злодеянията на администрацията на Буш от приемането на Патриотичния закон до войните в Афганистан и Ирак в исторически контекст, беше донякъде остаряла по времето, когато стигна до мен. Джим планира да осъвремени тази втора част и съвсем скоро да публикува материала като втора книга в тази поредица под неокончателното заглавие Inside Job: The War on Freedom („Вътрешна работа: войната срещу свободата“).

Междувременно двамата с Джим работихме върху осъвременяването на първата част от първоначалния ръкопис за HarperCollins , вмествайки цяла планина от нови факти и открития, почти до последния миг, преди книгата да влезе в печатницата. Това усилие прие формата на настоящата по-съкратена книга, която всъщност е първата от поредицата „Вътрешна работа“. За да подкрепим сериозните изследователи, добавихме и обемисти приложения от други ключови изследователи, най-вече откъси от текста на иска по Закона RICO, наскоро подаден от името на Елън Мариани от адвокат Фил Бърг.

Тъй като на Джим Марс беше нужна огромна решителност, за да довърши тази книга „във втория рунд“, както и значителна смелост, за да посочи истината за нашето правителство, аз ви препоръчвам същия духовен кураж, докато я четете. И докато го правите, моля ви, не забравяйте Мартин Лутър Кинг младши… и всички други, които вярват в своя Бог достатъчно, за да се изправят безстрашно в името на истината така, както я виждат, защото със сигурност тази истина ще ви направи свободни.

Байрън Белитсос

Издател, Origin Press

25 май 2004

P. S. Специална бележка към изследователите: Непременно посетете www.911Truth.org — портала на водещите изследователи, автори, издатели, активисти, мрежови факири и лидери в движението за истината за 11 септември.

Знанието наистина е сила.

Информацията, съдържаща се в тази книга, ще овласти американците, които са готови за един откровен разговор за много фактологични аномалии, противоречиви изказвания и неполучили отговор въпроси, които все още съпътстват ужасяващите атаки на 11 септември 2001 г.

Именно тези провокативни атаки осигуриха оправданието за всичко, което последва — приемането набързо на Патриотичния закон, увеличаването на бюджетите на отбраната и на разузнаването, инвазията и окупацията на Афганистан и Ирак, създаването на Министерството на вътрешната сигурност и задушаването на несъгласието в нация, която има претенциите да бъде свободна.

Това знание трябваше да е достъпно и отпечатано само за няколко месеца след трагедиите от 11/9… изглежда обаче, че свободата на пресата — поне в САЩ — принадлежи само на онези, които притежават пресата.