Джим Марс - Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Днес аз съм опечалена вдовица, но съм решена да направя всичко възможно. Аз съм една от 75-те семейства, които не подадоха документи за уреждане на компенсация от т.нар. Фонд за компенсиране на жертвите от 11 септември, който се състоеше от пари на данъкоплатците, платени директно от американското Министерство на финансите за пръв път в историята. Вместо да приема около 500 000 долара, които трябваше да се изплатят на името на съпруга ми за живота му, аз реших да запазя правото си да говоря.

Не искам тези пари, искам просто отговори .

Ако бях взела пари от този фонд, който аз наричам „Фонд млъквай и се разкарай“, щях да се откажа от правото си да съдя United Airlines и федералното правителство. След като най-накрая преодолях скръбта си за Нийл, което ми отне дълги и много трудни месеци, започнах да вярвам, че единственият начин, по който мога да получа информация за станалото с него, е чрез съда. Станах първият член на семейство на жертва от 11 септември, който заведе съдебно дело срещу правителството.

Моят иск се основава на Закона RICO (Организации, повлияни от рекет и корупция) и е насочен към доказване, че терористичните атаки на 11 септември не са били изненада за правителството. Аз вярвам, че много от най-висшите официални лица във федералното правителство са били наясно, че атаките ще се осъществят… всъщност аз съм сто процента сигурна, че те са знаели.

Трудно беше да намеря адвокат, който да се заеме с моя случай. Никой не смееше да поеме моя иск срещу правителството. Открих обаче един смел човек на име Фил Бърг, бивш заместник главен прокурор на Пенсилвания.

Нашият съдебен иск е насочен срещу президента Буш и редица други членове на администрацията. Както е написал Фил Бърг в иска, делото се „основава на това, че се е знаело предварително за 11 септември, умишлено не се е действало, да се предотврати или да се предупреди за 11 септември и е налице възпрепятстване на правосъдието чрез прикриване на истината за 11/9, което е в нарушение на законите на САЩ“. Освен президента Буш посочихме вицепрезидента Дик Чейни, главния прокурор Джон Ашкрофт, секретаря по отбраната Доналд Ръмсфелд и съветника по националната сигурност Кондолиза Райс като обвиняеми, наред с други лица. Искът посочва и Министерството на отбраната, ЦРУ, Националната агенция по сигурността и Съвета за външни отношения заедно с други агенции.

Фил Бърг и аз се съгласихме да позволим на Origin Press — издателя на „Вътрешна работа“ — да публикува извадки от нашия иск в приложенията на книгата. Моля ви, прочетете този материал, а също и „Отвореното писмо на Елън Мариани до г-н Буш“, което може да се открие на уебсайта, посочен по-долу. И моля ви, подкрепете ни.

Освен това ви моля да прочетете много внимателно 23 въпроса на Управителния съвет на семействата, които също са препечатани в приложенията. Това са 23 въпроса, които са сред ключовите, чиито отговори търся в съда… и които Джим Марс толкова убедително поставя в книгата си.

Нашето съдебно дело не може да върне съпруга ми и другите жертви на 11/9. Аз обаче вярвам, че то ще върне истината и справедливостта, които са толкова нужни в този момент, в тази страна. Когато прочетете тази книга на Джим Марс, със сигурност ще видите защо.

Елън Мариани (вдовица на Луис Нийл Мариани)

Дери, Ню Хампшир

10 май 2004 г.

www.911forthetruth.com

Обикновено издавам книги в областта на религията, духовността, паранормалното и психологията и само от време на време прескачам на други теми. Когато се натъкнах на книгата на Джим Марс за 11 септември, впечатлението ми беше, че е потресаваща, но се опитах да я пренебрегна като периферна за моите издателски интереси. Въпреки това тази зловеща тема не ме оставяше на мира. Гледах изследователя пионер Майк Рупърт да говори за 11/9, посещавах много сайтове, посветени на 11/9, и всекидневно проследявах другите нарушения на администрацията на Буш. Необходимостта да видя издадена книгата на Джим Марс силно ме теглеше, но не смятах, че ще имам смелостта. Тогава, една вечер случайно гледах „Последният самурай“ — за мен променящ живота филм за „духовното войнство“. В последните минути на филма ме удари гръм — осъзнах, че след като имам този шанс, просто не мога да обърна гръб на възможността да публикувам експозето на Джим Марс. Интуитивно знаех, че не мога да се откажа и да продължа да се наричам американец, а дори и гражданин на света.