Джим Марс - Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

— Официалните обяснения за инвазията в Ирак, например нуждата да се сложи ръка на оръжията за масово разрушение и да се „даде демокрация“ на страната, се оказаха фалшиви.

— За няколко часа ФБР публикува имената и снимките на подозираните похитители, макар че по-късно много от назованите се оказаха живи и здрави в Близкия Изток.

— Също за часове след атаките агентите на ФБР претърсваха къщите, ресторантите и училищата за летци, които те са посещавали. Ако никой не е имал предварително знание за похитителите и техните дейности, как разбраха къде да търсят?

— Твърде далеч от това да нареди пълно и обективно разследване, за да се определи кой е отговорен за трагедиите от 11/9, администрацията на Буш си влачеше краката и всъщност предприе действия, за да попречи на бързото и вярно на истината сондиране на събитията от този ден. Почти две години след събитията засилващият се натиск от страна на обществеността, воден от семействата на жертвите от 11/9, най-накрая наложи създаването на „независима“ комисия по разследването.

— Никой в правителството не е бил укорен или дори сгълчан за това, което ни се представи като най-големия провал на разузнаването и вътрешната сигурност в американската история. В действителност същите тези агенции, които провалиха нацията, станаха свидетели как бюджетите им драматично се увеличават, а някои от официалните лица, които уж са сгрешили, всъщност бяха повишени.

— Никой в правителството — с изключение на бившия шеф на борбата с тероризма в Националния съвет за сигурност Ричард А. Кларк — не почувства нужда да се извини на американския народ за провала в сигурността на 11/9.

— Самият президент Буш отказа да се извини за трагедията на 11/9 на американската общественост или на семействата на жертвите по време на пресконференцията през април 2004 г., независимо че имаше възможност да го направи поне три пъти.

Всъщност това е кратък списък от въпроси, останали без отговор, аномалии и загадки, засягащи атаките от 2001 г. Тези журналистически резултати — подкрепени от огромни и непрестанно изливащи се изследователски данни от независими разследвания, които дори и днес продължават от страна на стотици изследователи — накараха честните мислещи хора от целия политически спектър да стигнат до заключението — несъмнено неохотно, — че трагичните атаки на 11 септември бяха вътрешна работа .

Виждате ли, не е нужно човек активно да участва в някакво престъпление, за да е част от него. Служителят, който съзнателно отваря задната врата на фирмата, е също толкова виновен, колкото и крадците, които плячкосват сградата през нощта.

Това се нарича вътрешна работа . Непрекъснато я наблюдаваме в криминалните операции.

Атаките от 11 септември несъмнено са сред най-чудовищните престъпления в историята. Голямата ми надежда е, че тази книга — заедно с други томове с информация, разкритията на „надуващите свирката“, които предстои да чуем, и всякакви изследвания на независими граждани — ще мотивира американската общественост да потърси и да въздаде справедливост на истинските виновници, криещи се зад ужасите, които смразиха света на 11 септември 2001 г.

Джим Марс

май 2004 г.

На повърхността атаките от 11 септември 2001 г. — колкото и ужасни и трагични да са — изглежда, че съответстват на официалното обяснение.

Според тези официални изявления около деветнадесет самоубийствено настроени мюсюлмански терористи от Близкия Изток — със сърца, изпълнени с омраза към американската свобода и демокрация — похищават четири пътнически самолета, разбиват два в Кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк, а третия — в Пентагона, близо до Вашингтон, окръг Колумбия. За четвъртия самолет се съобщи, че бил катастрофирал в западната част на Пенсилвания, след като пътниците се опитали да неутрализират похитителите.

По-близкият поглед към събитията от 11/9 обаче изважда на повърхността единствено лабиринт от неполучили отговор въпроси.

Както е посочвано от задълбочени изследователи на историята, човек не бива да се разсейва от как на събитието, а вместо това да се концентрира върху кой и защо . Натрупайте подробностите, макар че те често са противоречиви, след това се концентрирайте върху цялостния процес, чрез който тези събития са се случили. С други думи, обмислете цялостната панорама и след това се опитайте да мислите като добър детектив в полицията: Кой е имал полза от това престъпление? Кой е имал средствата, мотива и възможността — не само за да замисли такива атаки, но и за да заобиколи нормалните мерки за сигурност и да попречи на всякакво обективно разследване? Имайте тези въпроси предвид, докато се впускаме в това разследване с кратък поглед върху разполагането във времето на тези трагични събития.