Матара Array - Осетинска приказка (Осетинска приказка)

— По-скоро доведете при мен младия човек!

Той уредил в двореца си пир за цялото село и съобщил на мало и голямо:

— Ханът дава дъщеря си на този, който ни освободи от данъка, наложен от незапомнени времена от дракона.

Когато мало и голямо се събрало на ханския пир, той още веднъж попитал:

— Тук ли са всички хора, не е ли останал някой?

Бабичката, у която отседнал Матара, казала:

— У дома има един гост, млад човек, чужденец.

Ханът изпратил да го поканят на пир, но той отказал да иде. Тогава ханът взел под внимание, че той е гост, и сам отишъл да го покани.

— Какъв гост си ти, щом не изпълняваш молбата на хората? — рекъл му ханът. Матара се съгласил и отишъл на ханския пир.

— Ето този млад човек уби нашия враг, на който плащахме данък от незапомнени времена — казали му там, — и сега ханът му дава дъщеря си. По този случай се събра цялото село.

Ханската дъщеря излязла сред хората, видяла Матара и казала:

— Доведете госта тук!

Завели Матара при ханската дъщеря и тя разказала на хората всичко, както си било:

— Моят другар — рекла тя в заключение — излъга; заплаши ме и ме накара да казвам, че той е убил дракона.

Хората, събрани в ханския двор, загълчали за лъжата младия човек, другаря на ханската дъщеря. А ханът казал на Матара:

— Матара, бог е предопределил тази девойка за твое щастие, от днес ти ще ми бъдеш зет.

— Аз не смятам да се женя — отговорил Матара, — но ако някога те помоля за помощ, помогни ми. А тя, докато съм жив, ще ми бъде сестра.

Сватбеният пир не се състоял, хората се разотишли по къщите си, а Матара се върнал при бедната бабичка, която го била приютила.

— Какво да правя? — казал той замислен. — Аз съм човек от земята. По какъв начин да намеря родината си, моя свят? Как да се измъкна оттук?

Бабичката му рекла:

— От нашия подземен свят на земята се издига само една орлица. Всяка година снася по три яйца и измътва птиченца, но всяка година един змей ги изяжда и тя остава без потомство. Ако успееш по някакъв начин да спасиш птиченцата от змея, тя ще те отнесе на земята, в родината ти.

Бабичката му посочила и мястото, и дървото, на което било гнездото на орлицата. Матара отишъл при дървото и се покатерил на него. След известно време се подел на дървото и змеят, за да изяде птиченцата на орлицата. Матара стиснал тежкия си меч и започнал да сече змея. Отсякъл му и главата. Под дървото останало да се търкаля накълцаното му тяло.

Птиченцата на орлицата, които стоели в гнездото и видели как Матара насякъл змея с меча си, безкрайно се зарадвали. Объркали се от радост, не знаели как да му благодарят.

— Няма да те пуснем, докато майка ни не се върне от земята — казали те. Задържали Матара и всякак му угаждали.

А в това време завалял такъв пороен дъжд, за който обикновено се казва, че небето и земята се бият. Матара попитал:

— Какъв е този невиждан пороен дъжд? Чудна работа!

И те му обяснили:

— Всяка година змеят изяжда птиченцата на майка ни и тя, като се връща насам, плаче. Смята, че змеят пак е глътнал рожбите й. Този пороен дъжд — това са нейните сълзи.

След известно време се показало такова горещо слънце, от което по голата глава на плешивия излизат пришки.

— Какво е това чудо? Никога не съм виждал толкова горещо слънце! — пак попитал Матара птиченцата на орлицата.

— Майка ни е узнала, че сме живи — отговорили те, — и целият свят се е озарил за нея. От радост тя може да те глътне. Ще те скрием.

В този миг орлицата долетяла.

— Бързо, кажете ми кой ви спаси? Мога да умра от радост! — рекла тя.

— Бихме ти казали — отговорили птиченцата — но ти ще го глътнеш от радост. Страхуваме се да ти го покажем.

— Покажете ми го, нищо няма да му сторя, не бойте се! — извикала тя. — Ако сторя нещо лошо на него, то какво бих могла да сторя на врага си?

Те й показали Матара. От радост орлицата го гълтала и го изплювала обратно; не знаела как по-добре да му се отблагодари. На края му казала:

— Слънчице мое, всичко, каквото имам, е твое! Кажи ми какво желаеш и аз ще направя всичко за теб.

Матара й разказал премеждията си и я помолил само за едно: да го отнесе на земята, в родината му.

— Трябва веднага да се набавят седем заклани бивола и седем тулума вино — поръчала орлицата — и аз ще те отнеса на земята, в родината ти.

Матара бързо се върнал при хана, чиято дъщеря спасил от дракона, описал му положението си и го помолил за помощ. Ханът му казал:

— Жив и здрав да си! Добре, че за нещо ти потрябва моята помощ!