Матара Array - Осетинска приказка (Осетинска приказка)

Великаните му казали:

— Много хора идваха при нас да се сватосват за сестра ни, но не можаха да изпълнят условията, които им поставяхме. И ние постъпвахме с тях така, че те вече не се връщаха по домовете си.

— А какви са условията ви? — попитал ги Матара.

— Утре отиваме на лов. Нека ергенът сам донесе толкова дивеч, колкото донася всеки от нас.

— А колко донася всеки от вас? — пак попитал Матара.

— Ние донасяме — отвърнали те — кой цял елен, кой цяло дърво с корените и клоните.

Матара казал на великаните:

— Бъдете готови за утре! Съгласен съм с това ваше условие. Какви са другите ви условия?

— Това е първият откуп. А второто условие е такова: нека ергенът се покатери на самия връх на дървото, което расте пред прага на дома ни; нека при това вземе със себе си една делва разтопено масло. Когато стигне на върха, нека обърне делвата нагоре с дъното така, че да не се пролее нито една капка масло, да постави обърната делва в чатала между два клона и да слезе от дървото.

Третото условие е такова: когато се върнем от лов и донесем убити елени и цели дървета, той трябва да нареже всички елени като един елен, а целите дървета да нацепи на дърва така, сякаш има работа с едно дърво. Ако изпълни и трите условия, ще стане наш зет.

— Добре — казал Матара. — Дърветата са негова задача, а моята задача е да дойда с вас на лов. Нашият обичай е такъв: месото за курбан в дома на годеницата не го доставя годеникът, а другарят му, който пристига с него.

Сутринта великаните тръгнали на лов и взели със себе си Матара като осми ловец. След това великаните понесли кой елен, кой дърво, а Матара на едното си рамо носел елен, на другото — цяло дърво. Събрали се на уговореното място и когато великаните видели Матара, пак се уплашили.

— Този човек ни застрашава с гибел! — казали си те.

Великаните се прибрали в къщи и всеки снел товара си. Матара също дошъл в дома на великаните. Хвърлил от рамото си цялото дърво на земята и то се разпиляло на дребни трески. След това хванал елена за муцуната и му одрал кожата, както се дере за мях — нацяло. Разсякъл елена на части и ги нахвърлял в чебъра. Сетне казал на седмината великани:

— Магарета! Нарежете си курбаните сами, нацепете си дърветата! Няма време!

Те също се заели да режат елените, но с големи усилия откъсвали по някое парче; от страх пред Матара ръцете им престанали да се подчиняват. Нарязали как да е елените, нацепили дърветата и казали:

— Сега трябва да бъде изпълнено другото ни условие: нека ергенът се покатери на дървото.

Ергенът, ханският син, започнал да се катери по дървото с делва масло в ръка. Стигнал до върха, обърнал делвата нагоре с дъното и маслото се разляло. Великаните се стекли с вик:

— Ето, ето, той разля маслото!

— Хей, магарета! — казал им Матара. — От върха на дървото той видя родния си край, сърцето му се сви от мъка по него и той заплака; това са сълзите му, а не масло.

Великаните мирясали. Ханският син слязъл от дървото. Великаните се съгласили да му дадат сестра си Уацирохс-Зардирохс. Връчили на младите ключове от дванадесет врати и казали:

— Прекарвайте радостно времето си в стаите, любувайте се на чудесата, които се намират в тях. Отваряйте единадесетте врати, но в никакъв случай не отваряйте дванадесетата!

На другия ден великаните се запътили на лов, а заедно с тях и Матара. Изкарали на лов няколко дни. Младите с удоволствие се разхождали из стаите си.

Веднъж ханският син започнал да настоява пред Уацирохс-Зардирохс:

— Ще отворя и дванадесетата врата! — казвал той.

— Не бива да я отваряш — увещавала го тя.

Спирала го ден, два, но после той не я послушал и отворил дванадесетата врата. А в стаята бил завързан с вериги великанът Кантдзити Налуаюг и имало кладенец. При вида на ханския син великанът се престориш на слаб и нещастен и се обърнал към него с думите:

— Ех, колко млад, колко красив човек си ти! А пък аз вече сто години живея в това окаяно положение! Ръцете ми, коленете ми, вратът ми изнемощяха, изтръпнаха. Моля ти се, залей ме с вода от кладенеца, че раните ми малко да се успокоят!

Ханският син съжалил великана и залял веригите му с вода от кладенеца, който се намирал в стаята. Веригите със звън се разпилели на пода. Великанът скочил, хванал ханския син и бързо го наврял зад една греда на тавана, грабнал Уацирохс-Зардирохс и избягал с нея.

Великаните и Матара се върнали от лов и намерили дванадесетата врата отворена. Обиколили всички стаи, но нито зетя им, ханския син, нито сестра им Уацирохс-Зардирохс, нито Кантдзити Налуаюг никъде ги нямало. След дълго търсене открили още жив ханския син на тавана, наврян зад една греда.