Матара Array: Осетинска приказка (Осетинска приказка)

Цялото село изпращало с плач и ридания ханската дъщеря и сина на един сиромах, на който се паднал жребият. Завели ги до определеното място, по-нататък от което не можел да ги изпрати нито ханът, нито сиромахът, бащата на момъка, нито някой друг от селото, и казали:

— А сега се разделяме с вас навеки и никога вече няма да се видим!

И селяните с плач се върнали назад, а нещастниците, ханската дъщеря и синът на сиромаха, се запътили към дракона.

Матара се затекъл, пресякъл им пътя и уж че случайно ги е срещнал, им казал:

— Да бъде прав пътят ви!

А те му отвърнали:

— Нека пътят на този, който те проклина, да не бъде по-прав от пътя, по който ние вървим!

Той попитал, сякаш нищо не знае:

— Кои сте вие? Къде отивате? Какво ви измъчва?

— В нашата река има един дракон — отговорили те. — Всяка година му плащаме данък по една девойка и един момък. Аз съм дъщеря на хана, а този е син на един сиромах, ние отиваме на гибел: драконът ще вдъхне насреща ни, вятърът ще ни отнесе към него и той ще ни изяде.

— Щом е така, аз ще повървя малко с вас — рекъл Матара.

— Ние загиваме, гостенино, но поне ти не се погубвай — отговорили му те. — Не знаем кой си ти, никога не сме те виждали.

— Не, не се безпокойте за мен — казал Матара. — Аз съм гост и той може би ще ми прости, ако му река: „Защо не ми позволяваш да си вървя по пътя?“

Тръгнали заедно и стигнали до определеното място, Матара попитал:

— Това ли е мястото, където трябва да спрете?

— Да, тук трябва да спрем — отговорили те.

— Той сам ли ще дойде при вас, или вие ще идете при него?

— Сега ще се появи — отговорили му те — и ще вдъхне насреща ни. Вятърът от вдишването му е толкова силен, че ще ни подеме и отнесе право в устата му.

Тогава Матара им казал:

— Стойте тук! Когато се появи, щом вятърът му е толкова силен, легнете в този трап!

Драконът не закъснял да се появи и се обърнал към Матара:

— Кой си ти? Ти не влизаш в данъка, който ми се полага!

— А какво ти пречи, ако вместо двама бъдат трима? — отвърнал му Матара. Тогава драконът вдъхнал насреща им, ханската дъщеря и синът на сиромаха легнали в трапа, а Матара дори не се помръднал от мястото си. Драконът духнал обратно, но Матара пак не се помръднал. Тогава драконът скочил срещу Матара, заизвивал се и му казал:

— Кой си ти? Ти не влизаш в данъка ми. Защо си навлязъл в моята земя?

— Аз съм гост — отговорил Матара. — Заради мен този път се откажи от данъка си!

— Само да се довлека до теб — закрещял драконът — и ще ти дам един гост!

Драконът духнал и започнал да настъпва срещу Матара, заизригвал срещу него пламък от устата си. Матара си носел лъка и стрелата, направена от стоманата, докарана с дванадесет чифта волове. Прицелил се в дракона и забил стрелата право в челото му. Стрелата го заковала на земята. Драконът въртял опашката си и удрял по земята с нея — с глава вече нищо не можел да стори, — и крещял, че светът ще загине.

Матара се приближил, измъкнал меча си и започнал да сече дракона. Насякъл го на трупи и ги наредил като дърва. Издърпал стрелата си от челото на дракона и я турил на мястото й. След това отишъл при ханската дъщеря и сина на сиромаха и им казал:

— Мили мои, вървете си по живо, по здраво в къщи! От днес можете свободно да пиете вода, а аз продължавам пътя си.

Ханската дъщеря му рекла:

— Ти ни направи такова добро, че не бива да те пуснем, без да те видят майка ми и баща ми.

— Аз не съм от вашата страна — казал Матара, — тръгнал съм да върша работа, повече не мога да остана тук.

Матара поел по пътя си, а огорчената ханска дъщеря останала сама със сина на сиромаха. Завили обратно и стигнали до селото си. Всички се уплашили от завръщането им, хората започнали да плачат и да викат:

— Те ни погубиха! Сега драконът всички ни ще изплюска.

По пътя синът на сиромаха казал на ханската дъщеря:

— Кажи, че аз съм убил дракона, иначе ще убия теб! Ханът може да ме възнагради с нещо.

Ханската дъщеря се разтреперала и рекла:

— Ще кажа, че ти си убил дракона.

Хората не повярвали на ханската дъщеря, но тя продължавала да ги убеждава:

— Моят другар, синът на сиромаха, уби дракона. Вече не се страхувайте от дракона!

Въпреки това хората не вярвали, че драконът е убит, и решили да проверят:

— Ще пуснем на реката двата черни бика, които се родиха през зимата и цяла година не са пили вода. По тумбаците им ще се разбере дали дракона вече го няма в реката.

Пуснали умиращите от жажда черни бикове. Те се затирили към реката, напили се с вода така, че щели да се пукнат, и едва-едва, запъхтени, се върнали. От дракона нямало и помен. Ханът заповядал: