Джек Лондон - Желязната пета

По същото време в Америка Силни Брукс писал в „Харпърз Уийкли“: „Във Вашингтон не ще чуете да се споменава за социалистите. Пък и защо ли трябва да чуете? У нас политиците са винаги последните, които виждат какво става под носа им. Те ми се подиграват, когато проповядвам, а аз проповядвам с пълна увереност, че на следващите президентски избори социалистите ще наберат над милион гласове“.

Още в самото начало на двадесети век след Христа международната организация на социалистите най-после формулирала своето дълго съзрявало отношение към войната. Накратко тяхната доктрина била: „Защо работниците от една страна да воюват с работниците от друга за благото на своите господари капиталисти?“

На 21 май 1905 година, когато имало опасност от война между Австро-Унгария и Италия, техните социалисти се събрали на съвещание в Триест и заплашили е обща работническа стачка в двете страни, в случай че войната бъде обявена. Това се повторило на следващата година, когато „Мароканската криза“ застрашавала с война Франция, Германия и Англия.

„Нашият благодетелен феодализъм“ — книга, издадена в 1902 г. сл.Хр. от У. Дж. Гент. Винаги се е твърдяло, че идеята за олигархията се породила в ума на едрите капиталисти благодарение на Гент. Това имение се поддържа в цялата литература от трите века на съществуването на Желязната пета и дари в литературата от първия век на Братството между хората. Днес отне знаем, че тава не е вярно, но то не променя факта, че Гент си остава най-несправедливо оклеветеният невинен човек в цялата история.

Като образец на решения на съдилищата, настроени против работническата класа, даваме следващите примери. В каменовъглените райони широко се използувал детският труд. В 1905 г. сл.Хр. работниците сполучили да прокарат закон, гласуван в Пенсилвания, според който към клетвената декларация на родителите трябвало да се приложат доказателства за възрастта на детето и за известен образователен ценз. Той бил незабавно обявен за противоконституционен от съда в Люзърнеката околия на оставаше, че бил в противоречие с Четиринадесетата поправка на Конституцията паради това, че правил разлика между лица от една и съща категория, а именно деца над четиринадесетгодишна възраст и такива над нея. Щатският съд потвърдил решението. Нюйоркският върховен съд в 1905 г. сл.Хр. обявил за противоконституционен закона, с който се забранявало на малолетни и жени да работят във фабрики след девет часа вечерта; основанието било, че такъв закон бил „класово законодателство“. Хлебарите по онова време също били страхотно експлоатирани. Нюйоркското законодателно събрание гласувало закон, ограничаващ работата е пека рийте до десет часа дневно. В 1006 г. сл.Хр. Върховният съд на Съединените щати обявил този закон за противоконституционен. В частност решението гласяло: „Няма никакво законно основание за намеса в свободата на личността, нито в правото за свободно договаряне чрез определяне на работните часове в хлебарския занаят“.

Джеймз Фарли — известен стачкоизменник от онова, време. Човек повече омел, отколкото нравствен, и безспорно способен. Той се издигнал много през господството на Желязната пета и в края на краищата бил приет в класата на олигарсите. Убит в 1932 година от Сейра Дженкинз, чийто съпруг тридесет годим преди това бил убит от стачкоизменниците на Фарли.

Прозорливостта на Евърхард по социалните въпроси е била забележителна. Ясно, сякаш в светлината на отминали събития, той е видял отстъпничеството на облагодетелствуваните съюзи, издигането и бавното западане на работническите касти и борбата между загиващите олигарси и работническите касти за надмощие в голямата правителствена машина.

Не можем да на се учудваме на прозорливостта на Евърхард. Преди още дори мисълта за градовете-чудо като Ардис и Асгард да се породи в ума на олигарсите, Евърхард е видял тези градеше и неизбежната необходимост от изграждането им.

Ето, от деня на това пророчество са минали три века на Желязната пета и четири века Братство между хората и днес ние използуваме пътищата и живеем в градовете, построени от олигарсите. Вярно е, че сега строим още по-чудесни градове-чудо, но градовете-чудо на олигарсите още съществуват и аз пиша тези редове в Ардис, един от най-чудесните измежду тях.