Джек Лондон - Желязната пета

Но само железниците не можаха да погълнат достатъчно бързо тези огромни потоци от злато. Скоро печелените от Джон Д. Рокфелър два и половина милиона долара на месец се увеличиха на четири, на пет, на шест милиона месечно, на седемдесет и пет милиона годишно. Газта се превръщала цялата в печалба. Новите вложения на доходите добавяха своята лепта към многомилионните годишни печалби.

Рокфелърови се заловиха със светилния газ и електричеството, щом тези индустрии се развиха дотолкова, че да осигурят доходността на капиталовложенията. И сега голяма част от американския народ започва да обогатява Рокфелърови, щом залезе слънцето, независимо от това какъв вид осветление използува. Те се заеха с отпускане на ипотечни заеми срещу селскостопански имоти. Говори се, че когато благополучието преди няколко години дало възможност на селските стопани да се отърват от ипотеките, Джон Д. Рокфелър се разчувствувал почти до сълзи: осем милиона долара, които смятал пласирани за много години занапред срещу добра лихва, били внезапно стоварени на прага му и вдигнали вой за ново убежище. Тази неочаквана добавка към главоболията му да намери място за рожбите на своя петрол и техните рожби, и за рожбите на техните рожби се оказа твърде много за душевното равновесие на човек с лошо храносмилане…

Рокфелърови се заеха с мини — желязо, въглища, мед и олово; заеха се с други промишлени предприятия; заеха се с трамваи, с държавни, щатски и градски облигации, с параходи, кораби и телеграфи; с недвижимо имущество, небостъргачи, жилища, хотели и търговски сгради; със застрахователно и банково дело. Скоро не остана буквално нито един клон от промишлеността, в които да не вземаха участие техните милиони…

Банката на Рокфелърови — «Нашънъл сити банк» — е най-значителната измежду най-големите банки в Съединените щати. По-големи от нея са само Английската банка и Френската банка. Внасяните в нея пари възлизат на повече от сто милиона дневно и тя е най-платежоспособна от целия паричен пазар на Уолстрийт и фондовата борса. Но тя не е сама: възглавява мрежата от Рокфелърови банки, която включва четиринадесет банки и консорциуми в град Ню Йорк и много богати и влиятелни банки във всички големи финансови центрове на страната.

Джон Д. Рокфелър притежава акции на «Стандард ойл» за около четири до петстотин милиона долара по пазарния курс. Има сто милиона в стоманения тръст, горе-долу толкова в една-единствена западна железопътна компания, половината от тази сума в друга и така нататък, и така нататък, докато на човек му дотегне да изброява. Доходът му миналата година е бил около сто милиона долара — надали доходите на всички Ротшилдови, взети заедно, надхвърлят тази сума. И той расте от ден на ден и от час на час.“

„Черните сотни“ са били реакционна сган, организирана от загиващото самодържавие по време на руската революция. Тези реакционни групи нападали революционните отреди, а също така в моменти на нужда вдигали бунтове и рушили имущество, за да създадат за самодържавието претекст да бъдат повикани казаците.

При капиталистическия режим тези периоди от тежки времена са били толкова неизбежни, колкото и нелепи. Благоденствието винаги довеждало до бедствие. Това, разбира се, се е дължало на излишъка от натрупали се неизползувани свръхпечалби.

Стачкоизменници — те били по предназначение, използуване и всичко друго освен името частни войници на капиталистите. Били грижливо организирани и добре въоръжени и държани в готовност, за да бъдат прехвърляни със специални влакове във всяка част на страната, където работниците обявели стачка или работодателите обявели на работниците локаут. Само ония чудновати времена са могли да направят възможни такива поразителни зрелища, както случаят с някой си Фарли, прословут командир на стачкоизменници, който в 1906 година се понесъл със специални влакове през целите Съединени щати, от Ню Йорк за Сан Франциско, с армия от две хиляди и петстотин души, с пълна екипировка и добре въоръжена, за да потуши стачката на ватманите. Такова действие представлявало пряко нарушение на законите на страната. Фактът, че това и хиляди подобни действия останали без наказание, показва до каква пълна степен съдопроизводството било подчинено на плутокрацията.

Кошара — през време на миньорска стачка в Айдахо във втората половина на XIX столетие случило се войските да затворят голям брой стачници в една кошара. Практиката и името останали и в XX век.