Джек Лондон - Желязната пета

Само името, а не идеята, било внесено от Русия. Черните сотни се образували от тайните агенти на капиталистите и започнали да бъдат използувани в работническите борби на деветнадесето столетие. Това е безспорно. Подобно явление било направено от такъв голям авторитет на времето като Карол Д. Райт, комисар на труда в Съединените щати. От неговата книга, озаглавена „Борбите на работническата класа“, се цитира декларацията, че „при някои от големите исторически стачки самите работодатели са предизвиквали актове на насилие“ ; производителите предна мерно предизвиквали стачки, за да се отърват от излишната стока, и че товарни вагони били подпалвани от агенти на работодателите през време на железопътни стачки, за да се увеличат безредиците. Именно от тези тайни агенти на работодателите били образувани черните сотни, а те на свой ред се превърнали по-сетне в това страхотно оръжие на олигархията — агентите-провокатори.

Уолстрийт — наречена така по името на улица в стария Ню Йорк, където се намирала фондовата борса и където неразумният обществен ред позволявал да се извършват задкулисни машинации с всички индустрии в страната.

Един от първите кораби, докарали колонисти в Америка след откриването на Новия свят. Потомците на тези първи колонисти за известно време извънредно се гордеели с потеклото си; но с време кръвта им се разпространила толкова нашироко, че фактически във вените на всеки американец имало по-малко от нея.

Българският текст е взет от превода на Г. Чакалов.

Авторът на това стихотворение ще остане завинаги неизвестен. Този откъс е всичко, което е стигнало до нас.

Мексиканско ястие, което се споменава тук-там в литературата от онези дни. Предполага се, че се е готвило с люти подправки. Рецептата му не е достигнала до нас.

Уилям Рандолф Хърст — млад калифорнийски милионер, който станал най-влиятелният собственик на вестници в страната. Неговите вестници излизали във всички големи градове и се харесвали на загиващата средна класа и на пролетариата. Привържениците му били толкова многобройни, че Хърст сполучил да вземе в свои ръце старата демократическа партия от която била останала само празна черупка. Той заемал не естествено положение, като проповядвал опразнен от съдържанието си социализъм, съчетан с някакъв безличен дребнобуржоазен капитализъм. Те били несъвместими като масло и вода и за Хърст нямало никаква надежда, при все че за кратко вре ме бил източник на сериозни опасения за плутократите.

Цените на рекламата били изумителни в онези объркан: времена. Конкурирали се единствено дребните капиталисти поради това те давали реклами. Понеже в браншовете, където имало тръстове, липсвала конкуренция, тръстовете не изпитвал нужда от реклама.

Унищожаването на свободните земеделци в Рим станало много по-бавно, отколкото унищожаването на американските дребни земеделци и дребни капиталисти. В двадесети век е имало движеща сила, докато в древния Рим фактически не е имало такава.

Групи земеделци, подтиквани от безумна жажда за земя и в желанието си да покажат в какви скотове могат да се превърнат, се опитали да избягнат отчуждаването на имотите, като се отказали да имат нещо общо с пазарите. Нищо не продавали. Нищо не купували. Помежду им започнала да възниква първобитна разменна търговия. Лишенията и трудностите били ужасни, обаче те упорствували. Фактически това се превърнало в доста значително движение. Начинът, по който ги сломили бил забележителен, логичен и прост. Плутокрацията по силата на влиянието си върху правителството повишила данъците им. Това била слабата точка в тяхната броня. Понеже нито купували, нито продавали, те нямали пари и в края на краищата земите им били продадени за заплащане на данъците.

Този клокот и тътен се чували вече отдавна. Още 1906 г. един англичанин, лорд Ейвбъри, изрекъл следното в Камарата на лордовете: „Вълненията в Европа, разпространението на социализма и зловещото надигаме на анархизма са предупреждения към правителствата и управляващите класи, че брожението на работничеството в Европа става непоносимо и ако искаме да избегнем революция, трябва да се предприемат стъпки за повишаване на надниците, намаляване на работното време и понижаване цените на предметите от първа необходимост“. „Уол Стрийт джърнъл“, издание на борсовите спекуланти, коментира речта на лорд Ейвбъри така: „Тези думи са изречени от аристократ и член на най-консервативната институция в цяла Европа. Това ги прави още по-знаменателни. В тях се крие по-ценна политическа икономия, отколкото в повечето книги. В тях има нотка на предупреждение. Вземете си бележка, господа от министерствата на войната и флотата!“